Емилия Иванова: Изпит по професията вместо втора матура

Публикувано на: 15.10.2014 | източник: Стандарт | автор: Стела Стоянова
Сподели в Svejo.net | Facebook| Последни новини

/Къде да уча?/ Емилия Иванова е директор на Националната търговско-банкова гимназия, която миналата година отпразнува 100-годишен юбилей. Пред "Стандарт" тя коментира проблемите в професионалните гимназии и перспективите пред техните възпитаници.Копирано от standartnews.com

 - Г-жо Иванова, на дискусията на "Стандарт" и БАН за образованието споделихте, че за 5 г. от професионалните гимназии са се "стопили" около 40 000 ученици. На какво според Вас се дължи отливът?

- Основният проблем не е свързан толкова с демографията, колкото с това, че в обществото не се говори достатъчно за това колко е ценно професионалното образование. За съжаление, работодателите са направили така, че изключително много длъжности да бъдат обвързани задължително с висше образование. Например за касиер в банка търсят човек, който да е завършил нашето училище, но освен това да има и висше образование, което според мен е излишно. Ние от 2 г. не приемаме в специалност "Митническа и данъчна администрация". Тя е много хубава, но в митниците законът изисква да се назначават на работа само висшисти. Това до голяма степен обезсмисля тази специалност. Говоря за нашето професионално направление, но мисля, че и в другите това е много сериозен проблем. Напоследък, когато говорим за професионално образование, споменаваме само негативни явления. Обикновено се говори, макар и недостатъчно, за успехи на ученици в общообразователни предмети. Ние сме едно от малкото училища, които участват в световни бизнессъстезания, Вие сте писали много пъти за нас. Но има и състезания в други области - на техниката например. Хубаво е да бъдат популяризирани нещата, ставащи в професионалните училища. Друг проблем, който доведе до спада в интереса към професионалното образование, е това, че много родители ориентират децата си към продължаване на образованието в чужбина. За тях е много по-лесно да завършат профилирано училище, да научат добре някакъв чужд език, да заминат за чужбина и повече да не се върнат в България. Мисля, че и самите родители подценяват образованието на децата си. Сякаш гледат да им е по-лесно. Професионалните училища са тежки училища - в учебния им план има 1832 часа професионална подготовка.

- Много ли е, ако го сравним с профилираните?

- Тези 1832 часа съществуват и там, но като форма на ЗИП. Но има още един сериозен проблем, който е свързан със свидетелствата за професионална квалификация, издавани от центровете за професионално обучение. При нас има 1832 часа, а там - 960. Несъпоставими са, а вземат същата професия. И, за съжаление, там се пренасочват повече средства по проекти и програми, отколкото в училищата.

- На учениците в професионалните гимназии е по-трудно и защото те не учат последните години общообразователни предмети, а държат матура...

- Повечето от общообразователите предмети в професионалните гимназии приключват в 10 клас. В 11 клас остават много малък брой предмети, а в 12-ти - само първият чужд език, български и математика. И за децата наистина е много трудно да се ориентират. Освен че матурите са трудни за тях, защото нямат достатъчния брой часове, за да покрият цялото учебно съдържание, те се подготвят и за още два тежки държавни изпита, равнопоставени на зрелостните - теория и практика на професията. Веднъж получават по-малко общообразователна подготовка, но са задължени да се явят на матура, а втори път- имат повече изпити.

- Какво е решението според Вас?

- Дори и в действащите закони биха могли да се включат текстове, които да дават възможност като втора матура да бъде включена средноаритметичната оценка от теория и практика на професията. И дори тогава пак ще бъдат в по-неизгодна ситуация.

- Много се говори за въвеждане на дуалното обучение. На какво мнение сте Вие, приложимо ли е навсякъде?

- Не мисля, че навсякъде е приложимо. Още през 2004 г. бяхме в командировка в Германия с голяма група директори и ни запознаха с дуалното обучение. То е възможно в една страна, в която е твърдо регламентирано участието на работодателите.

Тук не знаем кой би се ангажирал с това. Като първа крачка в дуалното обучение аз виждам проекта за ученически и студентски практики. Наистина се оказа много удачен от гледна точка на нашето училище. Всички ученици от 11 и 12 клас вече са преминали през такова практическо обучение от 240 часа. Интересно е за децата, те получават и стипендия в рамките на 300 лева. Заинтересовани са и работодателите, защото също получават известно финансиране. Но да се тръгне формално и масово към дуално обучение според мен ще бъде голяма грешка.

- Може ли в такъв случай да се окаже, че съществуват гимназии за определени професии, а няма такъв бизнес?

- Твърде е възможно. Но затова трябва да се помисли и за оптимизация на списъка на професиите и специалностите. Ако го погледнем, ще видим, че разпределението на паралелките в държавния план-прием е страшно неравномерно. Например в специалността "Банково дело" тази година са приети 27 паралелки в цялата държава, "Застрахователно и осигурително дело" - 7, във "Финансова отчетност" - 2. В "Митническа и данъчна администрация" са приети 15, а вече Ви казах каква е ситуацията там. Те няма да си намерят работа по специалността. В "Бизнес услуги" е приета една паралелка - има ли смисъл да съществува като отделна специалност? В техническите специалности има много голямо намаление на броя ученици, които се обучават. Там има както страшно атрактивни специалности, така и такива, по които изобщо няма приети ученици, и те са много. В "Електрообзавеждане на подемна и асансьорна техника" има две паралелки в цялата държава, а виждаме каква е ситуацията, съвсем скоро имаше тежък инцидент с асансьор с човешки жертви. Мисля, че трябва да се окрупнят специалностите, защото ние не можем да осигурим професионално обучение за конкретно работно място.

- Част от Вашите ученици отиват във висши училища в същата специалност, където често им се налага да изучават вече учени неща..

- Това е проблем на връзката между средното и висшето образование. Ние не можем да го решим сами. Нашето училище има договори с Нов български университет и Висшето училище по застраховане и финанси. Те признават някои от предметите, които са учени задълбочено от нашите ученици, а там се изучават от хора, които нямат никакво икономическо образование. Така учениците ни спестяват три семестъра в бакалавърска степен. Но държавните висши училища биха се затруднили да направят подобно признаване, защото това означава да направят два потока - единия за хора без никаква професионална подготовка, а друг - за тези, които са подготвени. УНСС например би се затруднил изключително много. А може би въпросът е свързан с пари, защото за всеки студент, както и за всеки ученик, вузовете и училищата получават някакво финансиране. И ние, и те сме заинтересовани да имаме по-голям брой ученици или студенти за по-дълъг период от време. Затова финансирането и на училищата, и на университетите, не трябва да бъде на калпак. Трябва поне 50% от парите да се дават за качество на образованието.

- Водите ли статистика колко от Вашите ученици заминават да следват навън?

- Около 40%. За тази учебна година до момента от випуск 265 ученици съм подписала повече от 50 академични справки за кандидатстване, а те имат още време да подават документи. Повечето избират специалности в областта на икономиката. Имаме студенти във Великобритания, Дания, Холандия, Норвегия, Италия, Испания, САЩ. Иначе всички наши ученици продължават в университет.
Копирано от standartnews.com

- Г-жо Иванова, на дискусията на "Стандарт" и БАН за образованието споделихте, че за 5 г. от професионалните гимназии са се "стопили" около 40 000 ученици. На какво според Вас се дължи отливът?


- Основният проблем не е свързан толкова с демографията, колкото с това, че в обществото не се говори достатъчно за това колко е ценно професионалното образование. За съжаление, работодателите са направили така, че изключително много длъжности да бъдат обвързани задължително с висше образование. Например за касиер в банка търсят човек, който да е завършил нашето училище, но освен това да има и висше образование, което според мен е излишно. Ние от 2 г. не приемаме в специалност "Митническа и данъчна администрация". Тя е много хубава, но в митниците законът изисква да се назначават на работа само висшисти. Това до голяма степен обезсмисля тази специалност. Говоря за нашето професионално направление, но мисля, че и в другите това е много сериозен проблем. Напоследък, когато говорим за професионално образование, споменаваме само негативни явления. Обикновено се говори, макар и недостатъчно, за успехи на ученици в общообразователни предмети. Ние сме едно от малкото училища, които участват в световни бизнессъстезания, Вие сте писали много пъти за нас. Но има и състезания в други области - на техниката например. Хубаво е да бъдат популяризирани нещата, ставащи в професионалните училища. Друг проблем, който доведе до спада в интереса към професионалното образование, е това, че много родители ориентират децата си към продължаване на образованието в чужбина. За тях е много по-лесно да завършат профилирано училище, да научат добре някакъв чужд език, да заминат за чужбина и повече да не се върнат в България. Мисля, че и самите родители подценяват образованието на децата си. Сякаш гледат да им е по-лесно. Професионалните училища са тежки училища - в учебния им план има 1832 часа професионална подготовка.


- Много ли е, ако го сравним с профилираните?


- Тези 1832 часа съществуват и там, но като форма на ЗИП. Но има още един сериозен проблем, който е свързан със свидетелствата за професионална квалификация, издавани от центровете за професионално обучение. При нас има 1832 часа, а там - 960. Несъпоставими са, а вземат същата професия. И, за съжаление, там се пренасочват повече средства по проекти и програми, отколкото в училищата.


- На учениците в професионалните гимназии е по-трудно и защото те не учат последните години общообразователни предмети, а държат матура...


- Повечето от общообразователите предмети в професионалните гимназии приключват в 10 клас. В 11 клас остават много малък брой предмети, а в 12-ти - само първият чужд език, български и математика. И за децата наистина е много трудно да се ориентират. Освен че матурите са трудни за тях, защото нямат достатъчния брой часове, за да покрият цялото учебно съдържание, те се подготвят и за още два тежки държавни изпита, равнопоставени на зрелостните - теория и практика на професията. Веднъж получават по-малко общообразователна подготовка, но са задължени да се явят на матура, а втори път- имат повече изпити.


- Какво е решението според Вас?


- Дори и в действащите закони биха могли да се включат текстове, които да дават възможност като втора матура да бъде включена средноаритметичната оценка от теория и практика на професията. И дори тогава пак ще бъдат в по-неизгодна ситуация.


- Много се говори за въвеждане на дуалното обучение. На какво мнение сте Вие, приложимо ли е навсякъде?


- Не мисля, че навсякъде е приложимо. Още през 2004 г. бяхме в командировка в Германия с голяма група директори и ни запознаха с дуалното обучение. То е възможно в една страна, в която е твърдо регламентирано участието на работодателите.


Тук не знаем кой би се ангажирал с това. Като първа крачка в дуалното обучение аз виждам проекта за ученически и студентски практики. Наистина се оказа много удачен от гледна точка на нашето училище. Всички ученици от 11 и 12 клас вече са преминали през такова практическо обучение от 240 часа. Интересно е за децата, те получават и стипендия в рамките на 300 лева. Заинтересовани са и работодателите, защото също получават известно финансиране. Но да се тръгне формално и масово към дуално обучение според мен ще бъде голяма грешка.


- Може ли в такъв случай да се окаже, че съществуват гимназии за определени професии, а няма такъв бизнес?


- Твърде е възможно. Но затова трябва да се помисли и за оптимизация на списъка на професиите и специалностите. Ако го погледнем, ще видим, че разпределението на паралелките в държавния план-прием е страшно неравномерно. Например в специалността "Банково дело" тази година са приети 27 паралелки в цялата държава, "Застрахователно и осигурително дело" - 7, във "Финансова отчетност" - 2. В "Митническа и данъчна администрация" са приети 15, а вече Ви казах каква е ситуацията там. Те няма да си намерят работа по специалността. В "Бизнес услуги" е приета една паралелка - има ли смисъл да съществува като отделна специалност? В техническите специалности има много голямо намаление на броя ученици, които се обучават. Там има както страшно атрактивни специалности, така и такива, по които изобщо няма приети ученици, и те са много. В "Електрообзавеждане на подемна и асансьорна техника" има две паралелки в цялата държава, а виждаме каква е ситуацията, съвсем скоро имаше тежък инцидент с асансьор с човешки жертви. Мисля, че трябва да се окрупнят специалностите, защото ние не можем да осигурим професионално обучение за конкретно работно място.


- Част от Вашите ученици отиват във висши училища в същата специалност, където често им се налага да изучават вече учени неща..


- Това е проблем на връзката между средното и висшето образование. Ние не можем да го решим сами. Нашето училище има договори с Нов български университет и Висшето училище по застраховане и финанси. Те признават някои от предметите, които са учени задълбочено от нашите ученици, а там се изучават от хора, които нямат никакво икономическо образование. Така учениците ни спестяват три семестъра в бакалавърска степен. Но държавните висши училища биха се затруднили да направят подобно признаване, защото това означава да направят два потока - единия за хора без никаква професионална подготовка, а друг - за тези, които са подготвени. УНСС например би се затруднил изключително много. А може би въпросът е свързан с пари, защото за всеки студент, както и за всеки ученик, вузовете и училищата получават някакво финансиране. И ние, и те сме заинтересовани да имаме по-голям брой ученици или студенти за по-дълъг период от време. Затова финансирането и на училищата, и на университетите, не трябва да бъде на калпак. Трябва поне 50% от парите да се дават за качество на образованието.


- Водите ли статистика колко от Вашите ученици заминават да следват навън?


- Около 40%. За тази учебна година до момента от випуск 265 ученици съм подписала повече от 50 академични справки за кандидатстване, а те имат още време да подават документи. Повечето избират специалности в областта на икономиката. Имаме студенти във Великобритания, Дания, Холандия, Норвегия, Италия, Испания, САЩ. Иначе всички наши ученици продължават в университет.

Копирано от standartnews.com


Стани приятел на "Къде да уча?" във facebook и препоръчай на своите приятели


Препоръчваме Ви:



Последни новини

1. Протест за бърза смяна на учебниците

/Къде да уча?/ Протест с искане за подмяна на учебниците от основния курс още от следващата учебна година стягат родители във Варна. Преди ден те публично предупредиха, че няма да пускат в клас децата си, ако до 2 седмици просветният министър Тодор Танев не определи срок за подмяна на учебниците.

2. Продават дипломи за средно срещу 900 лeва

/Къде да уча?/ Цената на тапиите за висше образование според специалността.
С името на автора на офертата валят и обяви за платена любов


3. Жителство за първолак

/Къде да уча?/ Брат и сестра до седми клас носят повече точки на кандидатите в някои школа

4. Без "Слаб 2" в клас, точки вместо шестици

/Къде да уча?/ Искат връщане на техникумите, настояват психолози да са класни ръководители


5. И езиковите гимназии с прием от пети клас

/Къде да уча?/ София. Езиковите гимназии също ще могат да приемат от пети клас както математическите, заяви председателят на образователната комисия Милена Дамянова. Тази възможност ще залегне в новия образователен закон, тъй като много езикови школа искали да им се позволи ранен прием.

6. Емилия Иванова: Изпит по професията вместо втора матура

/Къде да уча?/ Емилия Иванова е директор на Националната търговско-банкова гимназия, която миналата година отпразнува 100-годишен юбилей. Пред "Стандарт" тя коментира проблемите в професионалните гимназии и перспективите пред техните възпитаници.Копирано от standartnews.com


7. Връщат безплатното висше образование, ако работиш 5 години в България

/Поглед.инфо/ Висшето е на път да стане безплатно, при условие че студентът е теглил заем за следване и остане да работи в България поне 5 г. след завършването си. Това предвижда Стратегията за висше образование, която беше официално представена от служебния образователен министър Румяна Коларова и нейните заместници, пише "Монитор".

8. Очакваме с 8000 по-малко абитуриенти догодина

/Къде да уча?/ Учениците, които ще завършат училище догодина, са с 8000 по-малко от предшествениците си, информира вестник „Монитор“.


9. Експерти и политици обсъдиха образованието на дебат на Стандарт и БАН

/Къде да уча?/ Втората от серията дискусии "Дневният ред на България", организирани от в. "Стандарт" и Българската академия на науките, събра учени, преподаватели, администратори и политици в сградата на БАН. Копирано от standartnews.com

10. Германия иска стаж от кандидат-студенти

/Къде да уча?/ Вече стана традиция около 1/10 от всеки випуск абитуриенти да отива да учи в чужбина. В последните години се очертават и някои любопитни тенденции при кандидатстването, които карат и чуждите университети да променят изискванията към нас.




Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!