ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Публикувано на: 09.01.2007 | източник:
Сподели в Svejo.net | Facebook| Последни новини

(Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.; ...........изм. доп. ДВ бр. 30, бр. 36, бр. 62 и ДВ бр. 108/2006 г.)

(Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г.; изм., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 60 от 1999 г.; попр., бр. 66 от 1999 г.; изм., бр. 111 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г.; изм., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 53 от 2002 г., бр. 48 от 2004 г.; доп., бр. 70 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 77, ДВ бр. 83, бр. 103/2005 г., изм. доп. ДВ бр. 30, бр. 36, бр. 62 и ДВ бр. 108/2006 г.) Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С този закон се уреждат устройството, функциите, управлението и финансирането на висшето образование на Република България. Чл. 2. Цел на висшето образование е подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование и развитието на науката и културата. Чл. 3. Висшето светско образование е независимо от идеологии, религии и политически доктрини. То се осъществява в съответствие с общочовешките ценности и националните традиции. Чл. 4. Във висшето образование не се допускат привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание, с изключение на случаите, изрично посочени в Правилника за дейността на висшето училище в съответствие с особеностите на обучението и бъдещата професия. Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висше образование се придобива във висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон. Чл. 6. (1) Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност: 1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност; 2. повишаване квалификацията на специалисти; 3. (изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) развитие на науката, културата и иновационната дейност. (2) (Изм., ДВ, бр. 53 от 2002 г., бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата си. (3) (Нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Учебната, научната, художествено-творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище, се осигурява от висококвалифициран преподавателски, научнопреподавателски, изследователски или художествено-творчески състав, наричан по-нататък "академичен състав". (4) (Нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище осигурява качеството на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, която включва и проучване на студентското мнение. (5) (Нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Целта на системата по ал. 4 е да контролира, поддържа и управлява качеството на образованието в предлаганите области на висшето образование и професионални направления, както и на академичния състав. Функциите и структурата на системата за поддържане на качеството по ал. 4 се уреждат в правилника за дейността на висшето училище. Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище издава диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, европейско дипломно приложение, свидетелство за професионална квалификация и други основни документи, определени с наредба, приета от Министерския съвет. (2) (Нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Европейско дипломно приложение по ал. 1 се получава от лицата при заявено искане. (3) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Дипломите се признават от държавата, когато обучението е проведено в съответствие с този закон и с държавните изисквания. (4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) На издаваните при условията на ал. 3 дипломи се полага печат с държавния герб. Глава втора ФУНКЦИИ НА ДЪРЖАВАТА В УПРАВЛЕНИЕТО НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ Чл. 8. Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, като: 1. разработва и осъществява национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища; 2. (изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и научните изследвания; 3. (изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.; доп., бр. 53 от 2002 г.; изм., бр. 48 от 2004 г.) субсидира обучението на студентите в държавните висши училища; при определени условия им осигурява стипендия, общежития и столове; 4. (доп., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) при определени условия осигурява кредити и социално-битови придобивки на студентите, докторантите и специализантите; 5. предоставя имущество на държавните висши училища и осигурява данъчни и други облекчения за всички висши училища при извършване на дейностите им, предвидени в чл. 6; 6. (нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация; 7. (нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и чужбина дипломи. Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет. (2) Народното събрание: 1. (изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) с решение открива, преобразува, преименува и закрива висши училища, както и филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии; 2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище. (3) Министерският съвет: 1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование; 2. (изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.; доп., бр. 48 от 2004 г.) предлага на Народното събрание откриването, преобразуването, преименуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище; 3. (доп., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища, извън случаите по ал. 2, т. 1 въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката, като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението; 4. (изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 53 от 2002 г.) утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления; 5. (изм., ДВ, бр. 53 от 2002 г., бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и по специалностите от регулираните професии, както и държавни изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение; 6. (изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 53 от 2002 г., бр. 48 от 2004 г.) утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти и докторанти по висши училища и организациите по чл. 47, ал. 1, а за държавните висши училища - по професионални направления и образователно-квалификационни степени, с изключение на приеманите по чл. 21, ал. 2 и 4; 7. (изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.; доп., бр. 53 от 2002 г.) определя размера на таксите за кандидатстване и обучение в държавните висши училища с изключение на студентите и докторантите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 и 4; 8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища; 9. (изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г.) утвърждава държавните изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация; 10. (нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава държавните изисквания за приемане на студентите; 11. (нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище; 12. (нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на акредитационня съвет; 13. (нова, ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. доп. ДВ бр. 62/2006 г.) приема Списък на регулираните професии в Република България, в който се посочват наименованието на регулираната професия, нормативният акт, който определя изискванията за упражняване на професията съгласно българското законодателство, и органът, компетентен за даване или признаване на право за упражняване на съответната регулирана професия. 14. (нова, ДВ, бр. 77 от 2005 г.) определя условията и реда за поддържане на Списъка на регулираните професии в Република България; 15. (предишна т. 10, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.; предишна т. 13, бр. 77 от 2005 г.) представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби. Чл. 10. (1) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 48 от 2004 г.) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е министърът на образованието и науката. (2) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 48 от 2004 г.) Министърът на образованието и науката: 1. (изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 48 от 2004 г.) прави предложения пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 11, като предложенията по т. 2 и 3 за откриване и преобразуване на висши училища, техните основни звена и филиалите, с изключение на откриването на институт, се правят след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация; 2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата; 3. (изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 48 от 2004 г.) организира поддържането на информационна система, която съдържа: а) регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена, филиали и откритите от тях професионални направления и специалности; б) регистър на академичния състав на висшите училища на основен и допълнителен трудов договор; в) регистър на всички действащи и прекъснали студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления; г) регистър на завършилите студенти и докторанти; 5. (изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища до провеждането на изборите, но за не повече от 6 месеца; 6. (нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца: а) след изтичане на срока по чл. 24, ал. 4; б) при допуснато нарушение по чл. 31, ал. 2, установено с констативен протокол; в) при предсрочно прекратяване на мандата по чл. 31, ал. 3; 7. (нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.; предишна т. 6, изм., бр. 48 от 2004 г.) упражнява контрол върху висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 по спазването на този закон, като за извършените проверки в едномесечен срок се съставя констативен протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения; при неизпълнение на препоръките в посочения срок министърът на образованието и науката прави предложение пред Националната агенция за оценяване и акредитация за отнемане на акредитацията. 8. (нова, доп. ДВ бр. 62/2006 г.) изпълнява функциите на национален координатор на дейностите по признаване на право за упражняване на регулирана професия. Чл. 11. (1) (Изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Специализиран държавен орган за оценяване, акредитация и контрол на качеството на дейностите по чл. 6 е Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет. (2) Националната агенция за оценяване и акредитация е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София. (3) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, утвърден от Министерския съвет. (4) (Нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява следакредитационно наблюдение и контрол върху: 1. способността на институцията и на нейните основни звена и филиали да осигуряват високо качество на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството; 2. изпълнението на дадените при оценяването и акредитацията препоръки. Глава трета ВИДОВЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА, ОТКРИВАНЕ, ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ЗАКРИВАНЕ Чл. 12. Висшите училища са държавни и частни. Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставената държавна собственост и ежегодна държавна субсидия. (2) (Нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Държавните висши училища могат да придобиват право на собственост върху недвижими имоти, както и да получават приходи от тях за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2. Чл. 14. (Изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Частните висши училища се създават по искане на физически и/или юридически лица, наричани по-нататък “учредители”. (2) Учредителите трябва да имат право на собственост върху недвижимите имоти, движимите вещи и сградния фонд, необходими за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2, както и проект за финансовото осигуряване на дейностите на висшето училище. (3) Учредителите по ал. 1 учредяват право на ползване върху недвижимите имоти по ал. 2 за срока на съществуване на висшето училище или могат да прехвърлят правото на собственост върху вещите и имотите по ал. 2 след обнародване на решението на Народното събрание за неговото създаване в “Държавен вестник”. (4) Учредителите носят отговорност за цялостната дейност, управлението и финансовото състояние на откритото по тяхно искане висше училище в случаите, когато участват в управлението му. Чл. 15. (1) Висше училище се открива и преобразува въз основа на проект, в който: 1. са поставени обществено приемливи цели пред предлаганото висше училище; 2. (доп., ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 48 от 2004 г.) се съдържа описание на основните звена и/или на филиалите на висшето училище необходимата учебна документация и данни за научно-преподавателски състав, материалната база и начините на финансиране; 3. се осигурява начин на управление, гарантиращ спазването на основните академични свободи; 4. (изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) има съответствие с държавните изисквания. (2) Проектът по ал. 1 трябва да е получил положителна оценка на Националната агенция за оценяване и акредитация. (3) Към проекта за създаване на частни висши училища се представя и учредителен акт, който включва: 1. вид, наименование и седалище; 2. предмет на дейност; 3. име (фирма) на учредителя; 4. (изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) имущество, предоставено от учредителите, за осигуряване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2 и начин на финансиране; 5. управление и начин на представителство; 6. права и задължения на учредителите; 7. (нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) отговорност на учредителите в случаите, когато участват в управлението на висшето училище. Чл. 16. (1) С решението Народното събрание определя: 1. вид, наименование и седалище на висшето училище; 2. предмет на дейност; 3. имущество и начин на финансиране. (2) Висшето училище възниква като юридическо лице след обнародването на решението на Народното събрание за неговото създаване в "Държавен вестник". Чл. 17. (1) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи. (2) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Университетът е висше училище, което: 1. (изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) обучава по широк кръг специалности от професионални направления в поне три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически; 2. разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия, като хабилитираните лица в него четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове; 3. разполага с материална база, която осигурява и практическото обучение в съответствие с държавните изисквания; 4. (изм., ДВ, бр. 53 от 2002 г.) обучава в степените “бакалавър”, “магистър” и “доктор” в съответните основни области на науката; 5. има научен и художествено-творчески потенциал и с дейността си разкрива основни области на науката и културата; 6. (изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) осигурява на академичния състав, на студентите и на докторантите условия за отпечатване на научни трудове, учебници, монографии, както и за реализация на присъщи творчески изяви; 7. (изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) притежава библиотека и други средства за информационно обслужване на обучението и научните изследвания; 8. поддържа международни контакти при обучението и творческата си дейност; 9. (нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) разполага с университетски информационен център за административно обслужване на студентите и докторантите. (3) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 48 от 2004 г.) Висше училище, което провежда подготовка в една или две основни области на науката или културата и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2 - 9, може да е университет с наименование, отразяващо спецификата му. (4) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 48 от 2004 г.) Специализираното висше училище осъществява научноизследователска или художествено-творческа дейност и провежда обучение в една от основни области на науката, изкуствата, физическата култура, и военното дело и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2, 3, 5, 6, 7, 8 и 9. Наименованието му отразява специфичната област, в която то подготвя специалисти. (5) (Нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище по ал. 4 може да обучава и в образователно-квалификационна степен “магистър” и образователна и научна степен “доктор”. (6) (Предишна ал. 5, доп., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Самостоятелният колеж дава професионална квалификация и провежда подготовка до образователно-квалификационната степен "специалист по...", и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 3, 6, 7 и 8. Колежът разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия. Хабилитираните лица на основен трудов договор в него четат за всяка специалност не по-малко от 50 на сто от лекционните курсове. (7) (Предишна ал. 6, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище. Чл. 18. (1) Висшите училища се закриват от Народното събрание: 1. (изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) когато висшето училище нарушава изискванията на този закон или други нормативни актове, регулиращи висшето образование, и нарушенията са констатирани по реда на чл. 10, ал. 2, т. 7; 2. (изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.; доп., бр. 48 от 2004 г.) когато висшето училище получи два последователни отказа за институционална акредитация или не е поискало такава в предвидените от закона срокове; 3. по искане на учредителите на частното висше училище; 4. по предложение на Министерския съвет за държавното висше училище. 5. (предишна т. 4, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) по предложение на Министерския съвет за държавното висше училище. (2) Предложенията за закриване на висши училища по ал. 1, т.1 и 2 се внасят от Министерския съвет. (3) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) С акта за разкриване на висшето училище в случайте по ал. 1, т. 1, 2 и 4 се определят условията и редът, при които студентите, докторантите и специализантите продължават обучението си. (4) (Нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) С акта за разкриване на държавно висше училище се уреждат и въпросите за имуществото му; (5) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) В случаите на ал.1, т. 3 учредителите са длъжни да уредят предварително въпросите, свързани с имуществото и с правата на студентите, докторантите и специализантите. Глава четвърта АКАДЕМИЧНА АВТОНОМИЯ Чл. 19. (1) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшите училища се ползват с академична автономия. В нея намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности. (2) (Нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Академичната общност обхваща членовете на академичния състав, студентите, докторантите и специализантите. (3) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище. (4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшето училище осъществява цялостната си дейност върху принципа на академичната автономия в съответствие със законите на страната. Чл. 20. Академичната свобода се изразява в свобода на преподаването, свобода на провеждането на научни изследвания, свобода на творческите изяви и свобода на обучението. Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21, ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Академичното самоуправление се изразява във: 1. изборност и мандатност на всички органи за управление; 2. право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон; 3. самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите; 4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти; 5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение; 6. право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в Закона за научните степени и научните звания; 7. право на формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване; 8. (изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители на договори за извършване на научни и приложни изследвания, както и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование; 9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8; 10. (нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на сключване на договори с организациите по чл. 47, ал. 1 за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2; 11. (доп., ДВ, бр. 60 от 1999 г.; предишна т. 10, бр. 48 от 2004 г.) право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели, докторанти и служители; 12. (предишна т. 11, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на организиране на международно сътрудничество, сключване на договори и членуване в международни организации. (2) (Нова, ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка “много добра” или “добра”, имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен “магистър” след придобита образователно-квалификационна степен “бакалавър” или “магистър”, по специалности, които са получили при акредитацията оценка “много добра” или “добра”, при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище. (3) (Нова, ДВ, бр. 53 от 2002 г.; изм., бр. 48 от 2004 г.) Правото по ал. 2 ползват лицата, които имат успех не по-малко от “добър (4)” от диплома за завършена степен на висшето образование. (4) (Нова, ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка “много добра” или “добра”, и организациите по чл. 47 имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователна и научна степен “доктор” по специалности, които са получили при акредитацията оценка “много добра”, при условия, определени в правилниците за дейността им и с договор между тях и докторантите. (5) (Нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Правото по ал. 4 ползват лицата, които имат успех не по-малко от “много добър (4,50)” от конкурсните изпити за докторанти. Чл. 22. Автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез: 1. намеса в дейността на висшето училище, освен в случаите, изрично посочени в закон; 2. влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на природни бедствия и аварии; 3. създаване и дейност на политически и религиозни организации във висшето училище; 4. осъществяване на дейност, накърняваща конституционни права на членовете на академичната общност, свързани с раса, народност, етническа принадлежност, произход, религия, убеждение, политическа принадлежност. Чл. 23. (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи е Съветът на ректорите на висшите училища. (2) Съветът на ректорите: 1. дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето образование е науката; 2. изразява мнение по проекта на държавен бюджет в частта му за висшето образование и науката; 3. (изм., ДВ, бр. 53 от 2002 г.) изразява мнение по проекта на Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления; 4. дава становища по критериите за присъждане на научни степени и научни звания. (3) Съветът на ректорите се представя от избран от него председател. Чл. 24. (1) Органи за управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът. (2) Органите за управление на висшите училища се избират с четиригодишен мандат. (3) Мандатът на органите за управление на висшето училище не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатите на допълнително избраните членове се прекратяват с изтичане на мандата на органа. (4) (Доп., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Правомощията на ректора на висшето училище се прекратяват с мандата на Общото събрание, което го е избрало. Той изпълнява функциите си до избора на нов ректор, но за не повече от два месеца. Чл. 25. (Изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Висшето училище включва в структурата си основни звена, обслужващи звена и филиали. (2) Основни звена на висшето училище са факултетите, департаментите, институтите и колежите. (3) Обслужващи звена са секторите, центровете, библиотеките, лабораториите, опитните станции, издателските комплекси, производствените бази и други относително обособени структури. Структурата и функциите на органите за управление на обслужващите звена се определят с правилника за дейността на висшето училище. (4) Филиалите са териториално изнесени структури на висшето училище. (5) Мандатът на органите за управление на основните звена и на филиалите не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатът на допълнително избраните членове се прекратява с изтичане на мандата на органа. Чл. 26. (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм., ДВ, бр. 48/2004 г., изм. доп. ДВ бр. 83/2005 г.) Факултетът е основно звено на висшето училище, което обединява катедри за осигуряване на обучението на студенти, докторанти и специализанти в едно или няколко професионални направления от областите на науката, по които висшето училище е акредитирано да провежда обучение. Факултетът има 40-членен академичен състав на основен трудов договор, от който хабилитираните лица четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове. (2) Органи за управление на факултета са общото събрание, факултативният съвет и деканът. Те имат мандат 4 години. Мандатът им не се прекъсва при провеждане на частични избори. (3) Общото събрание на факултета се състои от членовете на академичния състав на основен трудов договор, от представители на административния персонал, на студентите и докторантите във факултета. Членовете на академичния състав са най-малко 70 на сто, а на студентите и докторантите - най-малко 15 на сто от състава на общото събрание. (4) Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет в съответствие с ал. 3. (5) Общото събрание на факултета: 1. избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател и негов заместник от хабилитираните си членове; 2. избира с тайно гласуване хабилитирано лице за декан на факултета; 3. определя числения състав на факултативния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове; 4. обсъжда и приема годишния доклад на декана за преподавателската и творческата дейност във факултета и за неговото състояние; 5. (нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) се представлява от неговия председател. (6) Общото събрание на факултета се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на факултетния съвет, по искане на декана или на една четвърт от списъчния му състав. (7) (Изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Факултетният съвет се състои не по-малко от 25 членове и включва представители на академичния състав на основен трудов договор, студенти и докторанти. Не по-малко от три четвърти от членовете на факултетния съвет са хабилитирани лица. (8) Факултетният съвет: 1. избира с тайно гласуване заместник-декани по предложение на декана; 2. предлага на академичния съвет: а) проекти за създаване, преобразуване или закриване на катедри и обслужващи звена към факултета; б) проекти на учебни планове и квалификационни характеристики по степени и специалности; в) обявяване на конкурси по чл. 50; 3. избира и повишава в длъжност нехабилитираните членове на академичния състав; 4. предлага на ректора на висшето училище освобождаване от длъжност по чл. 58, ал. 2; 5. прави предложения пред общото събрание на факултета и/или органите за управление на висшето училище по въпроси, свързани с дейността и състоянието на факултета; 6. приема учебните програми на специалностите, за чието преподаване отговаря факултетът, и индивидуалните планове за обучение на студенти, докторанти и специализанти; 7. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав; 8. препоръчва за отпечатване научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижение в издателската база на висшето училище и следи за навременното им излизане от печат; 9. (изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) обсъжда и приема резултатите от атестирането на членовете на академичния състав на факултета и в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 6 ги предлага на ректора за решение; 10. обсъжда, дава препоръки и взема решение по дейността на факултетните звена; 11. наблюдава състоянието на библиотечната и информационната база на факултета и взема мерки за нейното усъвършенстване; 12. взема решение по финансовите въпроси на факултета; 13. приема годишният отчет за преподавателската, научната и художествено-творческата дейност във факултета; 14. взема и други решения, свързани с дейността на факултета. (9) Деканът: 1. ръководи факултета и го представлява; 2. по право е член на факултетния съвет и негов председател; 3. предлага на факултетния съвет кандидатури на хабилитирани лица за заместник-декани; 4. изпълнява функции, произтичащи от закона и от правилниците на висшето училище. (10) (Нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Изискването по ал. 1 за броя на членовете на академичния състав не се прилага за факултетите, които провеждат обучение в областта на висшето образование “Изкуства”. (11) (Нова, ДВ, бр. 30/2006 г.) В стоматологичните факултети на висшите медицински училища, освен дейността по ал. 1, може да се извършва лечебна дейност при провеждане на практическо обучение на студенти и докторанти по стоматология, следдипломно обучение на стоматолози, както и при извършване на научна дейност. Чл. 26а. (Нов, ДВ, бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 48 от 2004 г.) (1) Департаментът е основно звено на висшето училище за осигуряване на обучение по една или повече дисциплини, които не съставляват специалност. Департаментът има най-малко 14-членен академичен състав на основен трудов договор. (2) Структурата на департамента, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от правилника за дейността на висшето училище. Чл. 26б. (Нов, ДВ, бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 48 от 2004 г.) (1) Институтът е основно звено на висшето училище, което обединява академичен състав за извършване на дългосрочна научноизследователска дейност. (2) Структурата на института, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от академичния съвет на висшето училище. Чл. 26в. (Нов, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Филиалът е териториално изнесена структура на висшето училище, която се създава в райони, където липсва съответна университетска структура, за да се удовлетворят потребности от обучение в определени професионални направления. Обучението се извършва само в направления, за които висшето училище е акредитирано. (2) (Нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Филиалът има най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор, като хабилитираните лица към висшето училище четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове. (3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Съставът, структурата и органите за управление на филиала се определят от академичния съвет на висшето училище. (4) (Отм., предишна ал. 3, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Филиалът се ръководи от директор, който е хабилитирано лице и се избира от академичния съвет с мандат четири години. Чл. 26г. (Нов, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Колежът е основно звено на висшето училище, което има академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия. Хабилитираните лица на основен трудов договор четат за всяка специалност не по-малко от 50 на сто от лекционните курсове. (2) Органи за управление на колеж са общото събрание, съветът на колежа и неговият директор. Те се избират с мандат четири години. (3) Директорът е хабилитирано в съответната научна област лице. (4) Структурата на колежа, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят в правилника за дейността на висшето училище. Чл. 26д. (Нов, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Катедрата е звено на факултет, департамент, филиал или колеж, което осъществява учебна и научноизследователска (художествено-творческа) дейност по една или група сродни дисциплини. Катедрата включва най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище. (2) Органи за управление на катедрата са катедреният съвет и ръководителят на катедрата. Катедреният съвет се състои от членовете на академичния състав в катедрата, които са на основен трудов договор. (3) (Отм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.). (4) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2004 г.) Ръководителят на катедра е лице, хабилитирано в съответното научно направление на катедрата, което се избира с тайно гласуване за срок четири години от катедрения съвет, като изборът се утвърждава от съвета на основното звено и/или на филиала. Длъжността се заема по основен трудов договор, сключен с ректора на висшето училище. (5) (Отм., ДВ, бр. 54 от 2000 г.; нова, бр. 53 от 2002 г.) Ръководителят на катедра по клинична дисциплина във висшите медицински училища ръководи и контролира учебната, научноизследователската дейност и координира лечебно-диагностичната дейност на съответната клиника в университетската болница. (6) (Нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Изискването по ал. 1 за броя на членовете на академичния състав не се прилага за катедрите, които провеждат обучение в областта на висшето образование “Изкуства”. Чл. 27. (1) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Общото събрание на висшето училище са състои от представители на академичния състав на основен трудов договор, на административния персонал и на студенти и докторантите от всички негови звена. (2) (Изм., ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Хабилитираните лица са не по-малко от 70 на сто, а представителите на студентите и докторантите - не по-малко от 15 на сто от състава на общото събрание. (3) Общият брой на членовете на Общото събрание и процедурата за избирането им се определят в Правилника за дейността на висшето училище. (4) (Отм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.). Чл. 28. (1) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Общото събрание на висшето училище се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на академичния съвет, по искане на ректора или на една четвърт от списъчния състав на общото събрание. (2) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Общото събрание на новооткритото или преобразувано висше училище се свиква от временно изпълняващия длъжността ректор. (3) Общото събрание взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите с изключение на приемането на Правилника за дейността на висшето училище и промените в него, за което се изисква мнозинство по списъчния състав на Общото събрание. Чл. 29. (1) (Предишен текст на чл. 29, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Общото събрание на висшето училище: 1. (изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) избира за срок на мандата си с тайно гласуване председател и заместник-председател на общото събрание измежду хабилитираните членове; 2. приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище; 3. (нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя броя на членовете на контролния съвет и избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател, заместник-председател и членовете на контролния съвет; 4. (предишна т. 3, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) избира с тайно гласуване ректор; 5. (предишна т. 4, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя числеността на академичния състав и избира с тайно гласуване неговите членове; 6. (предишна т. 5 изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) обсъжда и приема годишния доклад на ректора за състоянието на висшето училище; 7. (нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) се представлява от неговия председател. (2) (Нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Председателят на общото събрание сключва с избрания ректор договор по чл. 107 от Кодекса на труда. Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който: 1. определя образователната политика на висшето училище, приема мандатната програма и контролира нейното изпълнение; 2. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на висшето училище; 3. (изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) прави предложения в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 3; 3а. (нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище; 4. определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и прави предложение за броя на приеманите студенти; 5. утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище; 6. определя научната политика на висшето училище и решава основни въпроси на организацията и съдържанието на научноизследователската дейност; 7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове; 8. (изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя кадровата политика на висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на академичния състав и приема правилник за атестирането му; 9. избира заместник-ректори по предложение на ректора; 10. (изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) взема решения за сдружаване с висши училища и научни организации; 11. (изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) ежегодно приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение; 12. присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза"; 13. (отм. ДВ бр. 83/2005 г.) 14. приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище; 15. (нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.; доп., бр. 48 от 2004 г.) утвърждава система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище в съответствие с чл. 6, ал. 4 и осъществява контрол по нейното прилагане и усъвършенстване. (2) (Нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Академичния съвет се състои от 25 до 45 членове и включва представители на академичния състав, работещи на основен трудов договор с висшето училище, студенти, докторанти и служители. (3) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 48 от 2004 г.) Хабилитираните лица в академичния съвет са не по-малко от 70 на сто от наличния състав, а представителите на студентите и докторантите - 15 на сто от състава на академичния съвет. (4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Само ректорът е по право член на академичния съвет. Чл. 31. (1) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) За ректор, декан и директор на филиал или колеж се избират хабилитирани лица, които след избора заемат длъжността по основен трудов договор с висшето училище. (2) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 53 от 2002 г.) Лицата, избирани на ръководните длъжност ректор, декан и директор на департамент, филиал и колеж и техническите заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност. (3) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 54 от 2000 г.; изм., бр. 48 от 2004 г., изм. доп. ДВ бр. 83/2005 г.) Мандатът на лицата по ал. 2 се прекратява предсрочно в случаите по чл. 35. Органът, който ги е избрал, провежда частичен избор в срок до 2 месеца. (4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 54 от 2000 г.) При предсрочно освобождаване за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната ръководна длъжност повече от две години. Чл. 32. (1) (Предишен текст на чл. 32, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Ректорът: 1. представлява висшето училище; 2. по право е член на академичния съвет и негов председател; 3. сключва и прекратява трудови договори; 4. (доп., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти; 5. (изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) подготвя и предлага за приемане от академичния съвет годишния отчет на висшето училище, както и резултатите от функционирането на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучението; отчетите се публикуват в тримесечен срок от приемането им; 6. предлага на академичния съвет кандидатурите на хабилитирани преподаватели за избор на един или повече заместник-ректори; 7. (нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 48 от 2004 г.) при необходимост може да свиква органите за управление на основните звена и филиалите на висшето училище; 8. (нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) назначава за срок от три месеца на незаети изборни длъжности временно изпълняващи длъжностите; 9. (предишна т. 7, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) изпълнява други функции, произтичащи от законите и от решенията на академичния съвет или Общото събрание. (2) (Нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) След изтичане на срока по чл. 24, ал. 4 и в случаите по чл. 31, ал. 2 и 3 ректорът не представлява висшето училище и не може да упражнява правомощията по ал. 1. Чл. 33. (1) Заместник-ректорът: 1. подпомага дейността на ректора и има право да го представлява в случаите, когато е упълномощен от него; 2. организира и носи отговорност за работата на определено направление в дейността на висшето училище; 3. участва в заседанията на академичния съвет с право на съвещателен глас, ако не е избран за негов член от Общото събрание. (2) Мандатът на заместник-ректора приключва заедно с мандата на ректора, който го е предложил за избор от академичния съвет. Чл. 34. Висшите училища създават по своя преценка помощни консултативни органи. Условията и редът за тяхното създаване се регламентират в правилниците на висшето училище. Чл. 34а. (Нов, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Орган на вътрешен контрол върху дейността на висшето училище е контролният съвет. (2) (Изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Контролният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове, от които един е представител на студентския съвет, а останалите са хабилитирани лица. Членовете на контролния съвет не могат да бъдат: 1. членове на академичния съвет на висшето училище; 2. заместник-ректори, декани или директори на основни звена и филиали. (3) Контролният съвет: 1. (изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) проверява законосъобразността на изборите на ръководни органи на висшето училище, на неговите основни звена и/или филиали в едномесечен срок от провеждането им и докладва на академичния съвет за резултатите от проверката; 2. изготвя становище по проекта на бюджет на висшето училище и изпълнението му и ги докладва пред академичния съвет и общото събрание; 3. участва в проверките по чл. 58а; 4. докладва за своята дейност пред общото събрание най-малко веднъж годишно. (4) (Нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Контролният съвет осъществява дейността си съгласно правилник, приет от общото събрание на висшето училище. Чл. 35. Ректорът, заместник-ректорите, деканите и ръководителите на звена, както и членове на академичния съвет и на факултетния съвет във висше училище се освобождават по тяхно желание или могат да бъдат отзовани преди изтичане на мандата с решение на органа, който ги е избирал, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му състав. Чл. 36. Частните висши училища могат да имат и друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при условие че с това не се нарушават академичните свободи. Чл. 36а. (Нов, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Заседанията на колективните органи за управление на висшето училище, на неговите основни звена и/или филиали са редовни, ако присъстват две трето от списъчния състав на членовете им. (2) При определяне на кворума по ал. 1 от списъчния състав се изключват лицата в отпуск при временна нетрудоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната. Общият брой на тези лица не може да бъда повече от една четвърт от броя на лицата в списъчния състав. (3) Решенията на колективните органи за управление се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в закона е уредено друго. (4) При промени в броя на членовете на колективния орган, водещи до нарушаване на определените в закона и в правилниците квоти, преди следващото заседание се провеждат частични избори. Чл. 37. (Доп, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с Правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници. Чл. 38. Актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Глава пета СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА Чл. 39. (Изм, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Учебният процес се провежда в основни звена и филиали на висшето училище, разкрити по реда на чл. 9, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3. (2) (Предишен текст на чл. 39, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. Чл. 40. (1) Учебното съдържание по всяка дисциплина се организира в относително обособени части. (2) Всяка част следва да включва минимум 15 академични часа аудиторна заетост. Академичният час е с продължителност 45 минути. Чл. 41. (1) Във висшите училища обучението се извършва по задължителни, избираеми и факултативни дисциплини. (2) Висшите училища осигуряват за всеки студент възможности за избор на учебни дисциплини в рамките на утвърдения учебен план. Чл. 42. (1) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени: 1. първа степен - с минимален срок на подготовка по учебен план 4 години, като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "бакалавър"; 2. (изм, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) втора степен - с минимален срок за подготовка 5 години или не по-малко от една година след степента "бакалавър", като за завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "магистър"; 3. (изм, ДВ, бр. 60 от 1999 г.; попр., бр. 66 от 1999 г.; изм., бр. 48 от 2004 г.) трета степен - с минимален срок за подготовка 3 години след степента "магистър", като на завършилите се присъжда образователна и научна степен "доктор". (2) (Нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обучението в степента "бакалавър" осигурява базова широкопрофилна подготовка по професионални направления и специалности. (3) (Нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обучението в степента "магистър" осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност. (4) (Нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г. ; попр., бр. 66 от 1999 г.; изм., бр. 53 от 2002 г.) Обучението в образователната и научна степен "доктор" се осъществява по научни специалности. (5) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Образователно-квалификационната степен "специалист по..." е степен на професионално висше образование. Тя се присъжда след завършено обучение в колеж с минимален срок на подготовка три години. Завършилите колеж могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен "бакалавър" при условия и по ред, определени от държавните изисквания или в правилника на висшето училище. (6) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на образованието и науката. (7) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение. (8) (Предишна ал. 5, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 53 от 2002 г.) Висшите училища създават възможности и определят условията за: 1. (изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.; бр. 53 от 2002 г.) придобиване на втора или на нова специалност в рамките на обучението на една образователна степен при спазване на изискванията на ал. 7; 2. (нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) преминаване от обучение от една образователна степен към обучение в друга; 3. (предишна т. 2, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) придобиване на по-висока образователна степен; 4. (предишна т. 3, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните; 5. (предишна т. 4, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 53 от 2002 г.) придобиване на нова специалност, при спазване на изискванията на ал. 7; 6. (предишна т. 5, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) частично обучение на български и чуждестранни студенти в избрано от тях висше училище, факултет или специалност; 7. (предишна т. 6, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) преместване на студенти в друго висше училище, факултет, специалност и форма на обучение; 8. (предишна т. 7, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това; 9. (нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) избор на преподавател от студентите, когато по една дисциплина обучението се води от повече от един преподавател. (9) (Предишна ал. 6, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни. (10) (Нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон. Чл. 43. (1) Висшите училища могат да провеждат обучение за повишаване на квалификацията. (2) Обучението за повишаване на квалификацията се провежда по учебна документация, изискванията към която се определят в правилниците на висшето училище. (3) Обучението за повишаване на квалификацията не е основание за придобиване на образователна степен или специалност. Чл. 44. (1) Висшите училища чрез свои правилници определят начина на провеждане на изпитните процедури. (2) Формите за проверка и оценка на знанията и уменията на студентите се определят в учебните планове и програми. Основна форма за оценяване на знанията във висшето училище е писменият изпит. (3) Знанията и уменията на студентите се оценяват по шестобална система, която включва: отличен (6,00), много добър (5,00), добър (4,00), среден (3,00) и слаб (2,00). (4) За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със среден (3,00). (5) Висшето училище може да въведе чрез своите правилници и друга система за оценяване, като се осигури сравнимост на оценките с тези, посочени в ал. 3. Чл. 44а. (Нов, ДВ, бр. 48 от 2004 г. - в сила от учебната 2004 - 2005 г.) (1) За оценка на придобитите по време на обучението знания и умения на студентите висшите училища осигуряват система за натрупване и трансфер на кредити. (2) Целта на системата е да осигури на студентите възможност за изборност на дисциплини, самостоятелна работа и мобилност на основата на взаимно признаване на отделни периоди на обучение, които отговарят на част от учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен. (3) Кредитите са оценка на задълженията, които студентите трябва да изпълнят по дадена дисциплина или модул като част от общите задължения, необходими за успешно завършване на една учебна година или семестър. (4) По всяка дисциплина кредитите се формират от хорариум от лекции и от практически и семинарни упражнения, самостоятелна работа (в лаборатории, библиотеки, курсови, домашни работи и други), положени изпити и други форми на оценяване, определени от висшето училище. Кредити могат да се присъждат и за участие в практика и за защитена курсова или дипломна работа, когато тези дейности са част от учебния план. (5) Кредитите по ал. 3 се присъждат на студенти, които са завършили успешно съответната учебна дисциплина и/или модул чрез полагане на изпит или друг начин на оценяване, определен по реда на чл. 44, ал. 5. (6) Системата по ал. 1 се основава на 60 кредита за учебна година или 30 кредита за семестър, разпределени по учебни дисциплини и/или модули съгласно учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен, или на друг съвместим с тази система брой кредити. (7) Условията и редът за прилагане на системата за натрупване и трансфер на кредити се определят с наредба на министъра на образованието и науката. Чл. 45. (1) Обучението по всяка специалност на първа и втора степен завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа. (2) (Изм. и доп., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавна комисия от хабилитирани преподаватели. По изключение в състава на комисията на комисията могат да участват и преподаватели с образователно и научна степан "доктор". В комисията се включват и външни за висшето училище лица. Чл. 46. (1) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище има право да провежда обучение в образователната и научна степен "доктор" само по акредитирани специалности при условията на чл. 80, ал. 2. (2) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Докторантурата се осъществява по индивидуален учебен план и включва подготовка и полагане на изпити, педагогическа дейност и защита на дисертационен труд. (3) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.; доп., бр. 48 от 2004 г.) Факултетният съвет на висшето училище, което обучава докторанта, избира научния ръководител, утвърждава учебния план и ежегодно го атестира. (4) Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките. (5) (Нова, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Докторантурата може да се осъществява и чрез самостоятелна подготовка, за която се осигурява обучение в съответствие с другите форми на докторантура. (6) (Предишна ал. 5, изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 48 от 2004 г.) Образователната и научна степен "доктор" се дава на докторант, който е положил изпитите, предвидени в учебния план, и е защитил дисертационен труд при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания. Чл. 47. (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.; доп., бр. 70 от 2004 г.) Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки, националните центрове по проблемите на общественото здраве и други научни организации може да се провеждат обучение по образователна и научна степен "доктор" по научни специалности, които са получили акредитация, и при условията на чл. 46, ал. 2, 4 и 6. (2) Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план. (3) Докторантите в научните организации се ползват със статута и правата по чл. 67 и 70. Глава шеста АКАДЕМИЧЕН СЪСТАВ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА (Изм. на заглавието, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Чл. 48. (1) Длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са: 1. за хабилитирани преподаватели - доцент и професор; 2. за нехабилитирани преподаватели - асистент, старши асистент и главен асистент. (2) Длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност за неспециалисти по езиково обучение, спорт, изкуство и други, са преподавател и старши преподавател. (3) За професори и доценти се избират лица, които притежават съответното научно звание, дадено им при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания. (4) (Нова, ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Длъжностите на научно-преподавателския състав включват и длъжностите на хабилитираните и нехабилитираните преподаватели, които работят в университетските болници. Чл. 49. (Доп., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Длъжностите по чл. 48 се заемат с конкурс и избор при условията и по реда, предвидени в Закона за научните степени и научните звания и правилниците на висшите училища. Чл. 50. (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл. 48 се вземат от академичния съвет по предложение на основните звена и/или филиалите на висшето училище. (2) Конкурсите за хабилитирани преподаватели се обявяват в "Държавен вестник" най-малко три месеца преди крайния срок за подавана на документите за участие в конкурса. (3) (Нова, ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Решенията за обявяване на конкурси за длъжностите по чл. 48, ал. 1 в университетските болници се вземат от академичния съвет на съответното висше медицинско училище, съгласувано с управителя или изпълнителния директор на болницата. Чл. 51. (Отм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.). Чл. 52. (1) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 48 от 2004 г.) С решение на факултетен съвет на висшето училище учени и преподаватели от страната и от чужбина могат да се привличат за научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели. (2) Привличането на гост-преподаватели се извършва без конкурс. (3) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Отношенията на гост-преподавателя с висшето училище се уреждат с договор за срок не повече от една година, който може да бъде подновяван. (4) (Нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшите училища имат право да привличат и хонорувани преподаватели при условия и по ред, определени с правилника за дейността на висшето училище. Чл. 53. (1) (Доп., ДВ, бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 48 от 2004 г.) За подпомагане на научноизследователската работа и художествено-творческата дейност висшето училище назначава специалисти и експерти. (2) Условията и редът за подбор и назначаване на тези лица, както и конкретните названия на длъжностите им се определят в съответствие със Закона за научните степени и научните звания и правилниците на висшето училище. Чл. 54. (1) (Изм., ДВ, бр. 58 от 1997 г., бр. 60 от 1999 г.) Длъжностите по чл. 48, ал. 1 се заемат с трудов договор за неопределено време. (2) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Длъжностите по чл. 48, ал. 2 се заемат със срочни или трудови договори за неопределено време при условия и по ред определени в правилниците на висшето училище. (3) (Отм., - ДВ, бр. 58 от 1997 г.). (3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Трудовите правоотношения между висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора ректорът сключва трудовия договор. Чл. 55. (1) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Членовете на академичния състав във висшите училища имат право: 1. (изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище, ако не са преподаватели по чл. 52; 2. да разработват и да преподават учебното съдържание на своята дисциплина свободно и в съответствие с изискванията на учебния план и учебните програми; 3. свободно да провеждат, съобразно своите интереси, научни изследвания и да публикуват резултатите от тях; 4. да извършват консултантски и други услуги, свързани с предмета на дейността им във висшето училище, при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище; 5. да ползват цялата база и възможности на висшето училище за научното си израстване. (2) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Преподавателите по чл. 48, ал. 1 имат право на всеки 7 години да ползват до една академична година за творческото си развитие. През тази година на тях не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън висшето училище с продължителност повече от три месец. Решението се взема от факултетния съвет. Чл. 56. (1) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Членовете на академичния състав са длъжни: 1. (изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) да изпълняват задълженията си в съответствие с кратка характеристика или описание на работата по чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда и утвърдения индивидуален план за дейността си; 2. да съблюдават научната и професионалната етика; 3. да спазват правилниците на висшето училище; 4. да не провеждат политическа или религиозна дейност във висшето училище. (2) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшето училище има право да поставя допълнителни условия и изисквания към членовете на академичния състав в правилниците на висшето училище или в трудовия договор. (3) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) В правилниците на висшето училище се определя работно време на членовете на академичния състав, обемът и видът на учебните и други задължения и условията за тяхното изпълнение. Чл. 57. (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Висшите училища оценяват приноса на всеки член на академичния състав в учебната, научноизследователската, художествено-творческата, административната и други дейности и атестират веднъж на три години нехабилитираните и веднъж на пет години хабилитираните преподаватели. (2) Оценяването и атестацията се извършват по предварително оповестени показатели и критерии, определени в правилниците на висшето училище, който задължително включват: 1. изпълнение на норматива за учебна заетост, прието от академичния състав; 2. разработени нови семинарни и/или лабораторни упражнения, учебници и учебно-помощна литература; 3. научна (художествено-творческа) продукция, участие в договори за научни изследвания и международно научно сътрудничество; 4. ръководство на дипломанти, докторанти и специализанти; 5. (нова, ДВ, бр. 48 от 2004 г.) проучване на студентското мнение. Чл. 58. (1) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора: 1. по тяхно искане; 2. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление; 3. (доп., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на филиала; 4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове; 5. при отнемане на научното звание или научната степен; 6. при две последователни отрицателни атестации; 7. при извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение; 8. при поставяне под запрещение. (2) (Изм., ДВ, бр. 60 от 1999 г.; отм., бр. 48 от 2004 г.). (3) (Доп., ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Освободените по ал. 1, т. 3 преподаватели получават обезщетение в размер на трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им. Чл. 58а. (Нов, ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Член на академичния състав или на останалия персонал на висшето училище подлежи на ди


Стани приятел на "Къде да уча?" във facebook и препоръчай на своите приятели


Препоръчваме Ви:



Последни новини

1. Какво е да учиш в Германия и кои са специалностите, които българските студенти предпочитат?

Интервю с Ели Тончева - управител на консултантска агенция за образование и езиково обучение в чужбина „Едланта“.

2. Дни на отворените врати в НПМГ - 4 и 5 ноември 2017 година

Уважаеми родители, седмокласници и всички любознателни ученици, съвсем скоро, на 4 и 5 ноември ще се проведат Дни на отворените врати в Националната природо-математическа гимназия “Академик Любомир Чакалов”.


3. Продават дипломи за средно срещу 900 лeва

/Къде да уча?/ Цената на тапиите за висше образование според специалността.
С името на автора на офертата валят и обяви за платена любов

4. Жителство за първолак

/Къде да уча?/ Брат и сестра до седми клас носят повече точки на кандидатите в някои школа


5. Без "Слаб 2" в клас, точки вместо шестици

/Къде да уча?/ Искат връщане на техникумите, настояват психолози да са класни ръководители

6. И езиковите гимназии с прием от пети клас

/Къде да уча?/ София. Езиковите гимназии също ще могат да приемат от пети клас както математическите, заяви председателят на образователната комисия Милена Дамянова. Тази възможност ще залегне в новия образователен закон, тъй като много езикови школа искали да им се позволи ранен прием.


7. Емилия Иванова: Изпит по професията вместо втора матура

/Къде да уча?/ Емилия Иванова е директор на Националната търговско-банкова гимназия, която миналата година отпразнува 100-годишен юбилей. Пред "Стандарт" тя коментира проблемите в професионалните гимназии и перспективите пред техните възпитаници.Копирано от standartnews.com

8. Връщат безплатното висше образование, ако работиш 5 години в България

/Поглед.инфо/ Висшето е на път да стане безплатно, при условие че студентът е теглил заем за следване и остане да работи в България поне 5 г. след завършването си. Това предвижда Стратегията за висше образование, която беше официално представена от служебния образователен министър Румяна Коларова и нейните заместници, пише "Монитор".


9. Очакваме с 8000 по-малко абитуриенти догодина

/Къде да уча?/ Учениците, които ще завършат училище догодина, са с 8000 по-малко от предшествениците си, информира вестник „Монитор“.

10. Експерти и политици обсъдиха образованието на дебат на Стандарт и БАН

/Къде да уча?/ Втората от серията дискусии "Дневният ред на България", организирани от в. "Стандарт" и Българската академия на науките, събра учени, преподаватели, администратори и политици в сградата на БАН. Копирано от standartnews.com




Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!