ЗАКОН ЗА СТЕПЕНТА НА ОБРАЗОВАНИЕ, ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИМУМ И УЧЕБНИЯ ПЛАН

Публикувано на: 09.01.2007 | източник:
Сподели в Svejo.net | Facebook| Последни новини

от 2002 г., (Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.; изм. и доп., бр. 90 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 95бр. 29 от 2003 г., бр. 40 от 14.05.2004 г., ДВ бр. 41, ДВ бр. 105/2006 г.)

Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Този закон урежда държавното образователно изискване за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план в системата на народната просвета. Чл. 2. Държавното образователно изискване по чл. 1 определя условията и реда за завършване на една степен на образование и преминаване в следващата степен, както и характеристиките на общообразователния минимум и на учебния план. Глава втора СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ Чл. 3. (1) Степените на образование осигуряват необходимото равнище на образованост, както и последователност и непрекъснатост на образованието. (2) Степените на образование са основно образование и средно образование. (3) Основната степен се осъществява в два етапа: 1. начален - с продължителност четири години (I - IV клас); 2. прогимназиален - с продължителност четири години (V - VIII клас). (4) Средната степен се осъществява в един етап - гимназиален, с продължителност четири години (IХ - ХII клас). Чл. 4. Продължителност на етапите, различна от посочената в чл. 3, ал. 3 и 4, се определя с наредба на министъра на образованието и науката в случаите, когато обучението се извършва: 1. във форми на обучение, различни от дневната; 2. (доп., ДВ, бр. 95 от 2002 г.) в профилирани и професионални гимназии, в спортни училища и в училища по изкуствата; 3. в специални училища за ученици с хронични заболявания и специфични образователни потребности; 4. (нова, ДВ, бр. 95 от 2002 г.) в училища с паралелки за професионално обучение след завършен VI клас. Чл. 5. Завършването на съответната степен на образование гарантира усвояването на общообразователния минимум, както и на знания и умения, съответстващи на интересите и индивидуалните възможности на учениците. Чл. 6. (1) Завършилите началния етап на основно образование получават удостоверение за завършен IV клас. (2) Основно образование се придобива след завършен прогимназиален етап и се удостоверява със свидетелство. (3) С държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 5 и 10 от Закона за народната просвета се утвърждават образците на документите по ал. 1 и 2. (4) Завършилите основно образование имат право на обучение в следващата степен на образование, на професионално обучение, както и да упражняват професии, за които се изисква основно образование. Чл. 7. (1) (Изм., ДВ, бр. 90 от 2002 г., бр. 40 от 2004 г., изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Средно образование се придобива след успешно завършен ХII клас и успешно положени два държавни зрелостни изпита по учебни предмети или цикъл от учебни предмети чужд език", "математика", "физика и астрономия", "биология и здравно образование", "химия и опазване на околната среда", "история и цивилизация", "география и икономика" и предметният цикъл "философия", които се изучават в гимназиалния етап, като единият от тях е по български език и литература, а вторият се определя по избор на ученика от учебните предмети, изучавани в часовете за задължителната общообразователна подготовка.” (2) За придобиване на професионално образование освен държавните зрелостни изпити по ал. 1 се полагат и два държавни изпита за професионална квалификация в съответствие с държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 7 от Закона за народната просвета. (3) (Доп., ДВ, бр. 90 от 2002 г.; изм., бр. 40 от 2004 г., (изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Държавните зрелостни изпити по ал. 1 са задължителни и не се допуска освобождаване от тях. По свое желание ученикът може да положи и държавни зрелостни изпити по избрани от него учебни предмети или цикъл от учебни предмети по ал. 1. (4) (Нова, ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Лицата, издържали успешно държавните зрелостни изпити, могат да бъдат приети във висшите училища и без конкурсен изпит след решение на академичния съвет на висшето училище. (5) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 95 от 2002 г.; изм., бр. 40 от 2004 г.) Ученик, завършил успешно ХII клас, който не се е явил и не е положил успешно държавните зрелостни изпити, по свое желание получава удостоверение за завършен гимназиален етап, което му дава право да продължи с професионално обучение за придобиване на квалификация по професия. (6) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 95 от 2002 г.; отм., бр. 40 от 2004 г.). (7) (нова, доп. ДВ бр. 41/2006 г.) Условията и редът за провеждане на държавните зрелостни изпити се определят със Закона за народната просвета и с актовете по прилагането му. (8) (Предишна ал. 6, ДВ, бр. 95 от 2002 г., после предишна ал. 7, изм доп. ДВ бр. 41/2006 г.) )Организацията и съдържанието на държавните зрелостни изпити за придобиване на професионална квалификация се определят със Закона за професионалното образование и обучение. Глава трета ОБЩООБРАЗОВАТЕЛЕН МИНИМУМ Раздел I Цели и съдържание на общообразователната подготовка Чл. 8. (1) Общообразователната подготовка се определя от предназначението на българското училище да осигури на всеки български гражданин възможността да се развива. (2) Общообразователната подготовка се изгражда върху принципите на зачитане на: 1. основните човешки права; 2. правата на детето; 3. традициите на българската култура и образование; 4. постиженията на световната култура; 5. ценностите на гражданското общество; 6. свободата на съвестта и свободата на мисълта. Чл. 9. Основните цели на общообразователната подготовка са: 1. да съдейства за физическото и духовното развитие на ученика, за успешното му ориентиране, адаптиране и реализиране в обществото; 2. да създаде условия за формиране на ценностни ориентации, свързани с чувството за българската национална идентичност, уважение към другия, съпричастност и гражданска отговорност; 3. да създаде условия за развитие на потребности, интереси и нагласи за учене и за обучение и самоусъвършенстване през целия живот. Чл. 10. Общообразователната подготовка в българското училище се осъществява чрез изучаването на учебни предмети, групирани в следните културно-образователни области: 1. български език и литература; 2. чужди езици; 3. математика, информатика и информационни технологии; 4.(изм., ДВ, бр. 95 от 2002 г.) обществени науки, гражданско образование и религия; 5. природни науки и екология; 6. изкуства; 7. бит и технологии; 8. физическа култура и спорт. Чл. 11. (1) Културно-образователните области съответстват на формулираните цели на общообразователната подготовка и създават възможност за избор в рамките на училищния учебен план. (2) Всяка културно-образователна област осигурява взаимна връзка между отделните учебни предмети. Раздел II Характеристики на общообразователния минимум Чл. 12. (1) Общообразователният минимум е основата на общообразователната подготовка. Той включва задължителни знания и умения, необходими за успешната реализация на учениците в следващата степен на образование. (2) (Изм., ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Общообразователният минимум за началния и прогимназиалния етап на основното образование е еднакъв и задължителен за всички видове училища. (3) (Нова, ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Общообразователният минимум за гимназиалния етап на средното образование включва: 1. културно-образователните области по чл. 10, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 8 - за всички видове училища; 2. културно-образователните области по чл. 10, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8 - за училищата по чл. 26, ал. 1, т. 4, 5 и 6 от Закона за народната просвета. Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13, ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Разпределението на учебното време по учебните предмети за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени се определя с наредба на министъра на образованието и науката. (2) (Нова, ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Условията и редът за включване на нови елементи в учебните планове и програми и за обучението по тях, както и актуализацията им се определят с наредба на министъра на образованието и науката. Чл. 14. Съдържанието на общообразователния минимум, определен по реда на чл. 13, може да се актуализира на всеки 4 години. Глава четвърта УЧЕБЕН ПЛАН Чл. 15. (1) Структурата на учебния план обхваща три вида подготовка: задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема. (2) Задължителната подготовка осигурява постигането на общообразователния минимум. (3) (Изм., ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Задължителноизбираемата подготовка осигурява допълнително обучение по учебни предмети от културно-образователните области по чл. 10 и/или от професионалната подготовка в съответствие с интересите и индивидуалните възможности на учениците и с възможностите на училището. В задължителноизбираемата подготовка се включва изучаването на майчиния език и религия. (4) (Доп., ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Свободноизбираемата подготовка осигурява обучение в области и класни и извънкласни дейности, предложени от училището и избрани от учениците, които могат да бъдат и извън културно-образователните области по чл. 10. Тя е с продължителност до четири учебни часа седмично за всички класове съгласно училищния учебен план и не е задължителна за учениците. Чл. 16. (1) Задължителните учебни часове включват задължителната и задължителноизбираемата подготовка. (2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2004 г.) Задължителните учебни часове за една учебна седмица са: 1. двадесет и два учебни часа - в I и II клас; 2. двадесет и пет учебни часа - в III и IV клас; 3. тридесет учебни часа - в V до VIII клас включително; 4. тридесет и два учебни часа - в IХ до ХII клас. (3) Съотношението между задължителната и задължителноизбираемата подготовка зависи от етапа и степента на образованието. Задължителната подготовка: 1. за началния етап е 90 на сто от задължителните учебни часове; 2. за прогимназиалния етап е от 80 до 90 на сто от задължителните учебни часове; 3. за гимназиалния етап е от 45 до 80 на сто от задължителните учебни часове. (4) (Нова, ДВ, бр. 40 от 2004 г.) Всяка учебна седмица, освен задължителните учебни часове по ал. 2, включва и по един учебен час по учебния предмет “Физическо възпитание и спорт”, който се използва за организиране и провеждане на спортни дейности и на открито. Включването на този час не се отразява при определяне на съотношението по ал. 3. Чл. 17. Учебният план съдържа: 1. наименованията на учебните предмети, включени в задължителната, задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка; 2. разпределението на учебните предмети по класове; 3. (изм., ДВ, бр. 95 от 2002 г.) годишния и седмичния брой часове за изучаването на учебните предмети; 4. график на учебната година; 5. (нова, ДВ, бр. 95 от 2002 г.) описание на организацията на обучението в съответното училище. Чл. 18. (1) Всяко училище при спазване на разпоредбите на този закон разработва свой учебен план. (2) (Доп., ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Училищният учебен план определя учебните предмети от задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка и разпределението на учебните часове по тях за целия етап на обучение. Той е съобразен с интересите на учениците и с възможностите на училището. (3) (Изм., ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Училищните учебни планове на профилираните гимназии, профилираните паралелки в средните общообразователни училища, професионалните гимназии, на училищата по изкуствата и културата и на спортните училища се разработват въз основа на учебни планове, утвърдени от министъра на образованието и науката. (4) (Изм., ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Училищните учебни планове се приемат с решение на педагогическия съвет на училището и се одобряват от: 1. началника на инспектората по образование - за общинските училища и за държавните училища, които се финансират чрез бюджета на Министерството на образованието и науката; 2. съответния министър или ръководител на ведомство съгласувано с министъра на образованието и науката - за държавните училища, които се финансират чрез бюджета на друго министерство или ведомство. Чл. 19. (1) Учебните планове на специалните училища се съобразяват със здравословното състояние или със социалния статус на учениците. (2) Учебните планове по ал. 1 се утвърждават от министъра на образованието и науката. (3) Условията и редът за придобиване на основно или средно образование в специалните училища се регламентират в държавното образователно изискване по чл. 16, т. 8 от Закона за народната просвета. Чл. 20. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2004 г.) (1) Учениците имат право да завършат обучението си в определен етап от степента на образование по училищния учебен план, по който са започнали да се обучават в същото училище. (2) Лицата, прекъснали обучението си, продължават по училищния учебен план, действащ през учебната година, от която обучението продължава. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. Държавният и общинските бюджети осигуряват финансирането на задължителната, задължително избираемата и свободно избираемата подготовка в държавните и общинските училища. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. (1) (Предишен текст на § 2, ДВ, бр. 29 от 2003 г.) За учебната 1999 - 2000 г. общообразователният минимум се въвежда от IХ клас. (2) (Нова, ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Учениците, постъпили в IX клас през учебната 1999 - 2000 г., в това число постъпилите през учебната 1998 - 1999 г. в клас с интензивно изучаване на чужд език с прием след VII клас на профилирани гимназии, профилирани и професионални паралелки в гимназии и в средни общообразователни училища и с прием след VII клас в професионални гимназии, техникуми и училища по изкуствата, които завършват успешно XII клас през учебната 2002 - 2003 г., придобиват средно образование и получават диплома при условията и по реда на Закона за народната просвета, без да полагат държавните зрелостни изпити по чл. 7, ал. 1. (3) (Нова, ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Учениците по ал. 2 не полагат зрелостните изпити, посочени в учебния план на училището, действащ към момента на приемането им. По свое желание те имат право да положат държавните зрелостни изпити по чл. 24, ал. 1 и 2 от Закона за народната просвета. § 2а. (Нов, ДВ, бр. 40 от 2004 г.) (1) Учениците, които завършат успешно обучението си в ХII клас през учебната 2003 - 2004 г. и през учебната 2004 - 2005 г., придобиват средно образование и получават диплома при условията и по реда на този закон, без да полагат държавните зрелостни изпити по чл. 7. (2) По свое желание учениците имат право да положат държавни зрелостни изпити при условията и по реда на чл. 7. (3) Учениците, които завършат успешно обучението си в ХII клас през учебната 2003 - 2004 г. и през учебната 2004 - 2005 г., не полагат зрелостни изпити, ако такива са предвидени в учебния план на училището, действащ към момента на приемането им. § 3. В Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г., бр. 36, 124 и 153 от 1998 г.) в чл. 26, ал. 1, т. 5 думите "от VIII до ХII клас включително" се заличават. § 4. Министърът на образованието и науката издава наредбата по чл. 13 в срок един месец от влизането в сила на този закон. § 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". § 6. Изпълнението на закона се възлага на министъра на образованието и науката. Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 14 юли 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (Обн., ДВ, бр. 95 от 2002 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Преходни и заключителни разпоредби § 10. За учебната 2002 - 2003 г. общообразователният минимум се въвежда от I клас. § 11. В чл. 24 от Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г., бр. 36, 124 и 153 от 1998 г., бр. 67 и 68 от 1999 г., бр. 90 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: “(4) В случаите, когато не са положени успешно държавните зрелостни изпити, за придобитото средно образование се издава удостоверение по чл. 7, ал. 5 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.” 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5. § 12. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 24 септември 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.


Стани приятел на "Къде да уча?" във facebook и препоръчай на своите приятели


Препоръчваме Ви:



Последни новини

1. Какво е да учиш в Германия и кои са специалностите, които българските студенти предпочитат?

Интервю с Ели Тончева - управител на консултантска агенция за образование и езиково обучение в чужбина „Едланта“.

2. Дни на отворените врати в НПМГ - 4 и 5 ноември 2017 година

Уважаеми родители, седмокласници и всички любознателни ученици, съвсем скоро, на 4 и 5 ноември ще се проведат Дни на отворените врати в Националната природо-математическа гимназия “Академик Любомир Чакалов”.


3. Продават дипломи за средно срещу 900 лeва

/Къде да уча?/ Цената на тапиите за висше образование според специалността.
С името на автора на офертата валят и обяви за платена любов

4. Жителство за първолак

/Къде да уча?/ Брат и сестра до седми клас носят повече точки на кандидатите в някои школа


5. Без "Слаб 2" в клас, точки вместо шестици

/Къде да уча?/ Искат връщане на техникумите, настояват психолози да са класни ръководители

6. И езиковите гимназии с прием от пети клас

/Къде да уча?/ София. Езиковите гимназии също ще могат да приемат от пети клас както математическите, заяви председателят на образователната комисия Милена Дамянова. Тази възможност ще залегне в новия образователен закон, тъй като много езикови школа искали да им се позволи ранен прием.


7. Емилия Иванова: Изпит по професията вместо втора матура

/Къде да уча?/ Емилия Иванова е директор на Националната търговско-банкова гимназия, която миналата година отпразнува 100-годишен юбилей. Пред "Стандарт" тя коментира проблемите в професионалните гимназии и перспективите пред техните възпитаници.Копирано от standartnews.com

8. Връщат безплатното висше образование, ако работиш 5 години в България

/Поглед.инфо/ Висшето е на път да стане безплатно, при условие че студентът е теглил заем за следване и остане да работи в България поне 5 г. след завършването си. Това предвижда Стратегията за висше образование, която беше официално представена от служебния образователен министър Румяна Коларова и нейните заместници, пише "Монитор".


9. Очакваме с 8000 по-малко абитуриенти догодина

/Къде да уча?/ Учениците, които ще завършат училище догодина, са с 8000 по-малко от предшествениците си, информира вестник „Монитор“.

10. Експерти и политици обсъдиха образованието на дебат на Стандарт и БАН

/Къде да уча?/ Втората от серията дискусии "Дневният ред на България", организирани от в. "Стандарт" и Българската академия на науките, събра учени, преподаватели, администратори и политици в сградата на БАН. Копирано от standartnews.com




Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!