За понятията „иновация” и „иновационна политика”

Изясняването на понятието „иновационна политика” предполага разбиране на ключовите съставящи – иновация и политика.За иновациите ще кажем, че те винаги са присъствали в историята на човечеството през всички периоди на неговото развитие.За някои това утвърждение може да прозвучи странно, доколкото днес доминира технократическото виждане за иновациите, което разглежда горните единствено като продукт на индустриализма.Именно поради това е нужно да очертаем характеристиките на това що е иновация?

Съществуват различни определения за иновация. Някои от тях са влезли в публичното пространство. Като пример може да се даде определението за иновация записано в Закона за стимулиране на изследванията и разработките приет в Япония през 2007 година. Според горното създаването на иновациите означава „разработка и внедряване на нови продукти, на нови приложения, на нов начин на производство, предлагане и продажба, на нови методи на управление, чрез които се създават нови ценности и формират значителни промени в обществото и икономиката"(вж. 科学技術白書/Кагаку гиджюцу хакушо/、Токио, 2008, с. 3). В смисъла на такъв тип дефиниции иновациите се виждат класифицирани на следните групи:

• Продуктови или технически иновации, т.е. нови продукти или нови приложения;

• Технологически иновации - нов начин на производство, предлагане и продажба;

• Организационни иновации, т.е. нови методи на управление;

• Социални иновации, т.е. създаване на нови ценности.

Ние в дадената разработка ще се придържаме към едно доста по широко разбиране за иновациите. Съгласно последното за да отговори на изискванията за иновация един феномен, независимо от областта на човешка дейност и обществено функциониране, където той е формиран и прилаган, трябва да притежава следните базови параметри:
Новост - т.е. да притежава качествено различна степен на усъвършенстване спрямо предходно положение или спрямо предходен феномен от подобен клас или вид или да е нещо ново - нововъведение, новооткритие, което досега не е съществувало във времето и пространството;
Значителна позитивна стойност - феноменът за да е иновация не е достатъчно да е нещо ново, но да създава силен позитивен ефект по сравнение с предходни феномени от същият клас и вид или като ново действие, функциониране, откритие и т.н.;
Трета важна характеристика на иновацията е позитивният ефект да се постига с минимални разходи или най-малко съотношението позитивен ефект - разходи да бъде многократно в полза на ефекта.
На основата на това широко разбиране за иновациите, същите могат да
бъдат класифицирани в следните групи:

• Технически иновации;

• Технологически иновации;

• Интелектуални иновации;

• Хуманитарни иновации;

• Организационни иновации;

• Социални иновации като съвкупност от няколко подгрупи - социо-политически, социо-икономически, социо-културни и други.

Предвид горното разбиране става ясно, че иновацията несъмнено е феномен,
който не просто е съществувал във всяка епоха - доаграрна, аграрна, индустриална и пост-индустриална, но има решаващо значение за развитието на човечеството. Образно казано човешката еволюция се осъществява чрез цяла една поредица от революционни скокове, подготвяни и осъществявани благодарение на различни видове иновации - технически, технологически, интелектуални, хуманитарни, организационни, социо-политически, социо-икономически, социо-културни и т.н.
Така например в доаграрната епоха опитомяването на домашните животни изиграва решаваща роля за позитивната динамика на обществото и перхода към нов етап на човешко развитие - аграрната епоха. В този смисъл това несъмнено е една значима иновация, чието значение и роля е трудно днес да оценим напълно.
Появата на водното колело през Аграрната епоха пък е друга иновация, която можем да кажем, че става един от основните фактори за по-нататъшното развитие на човешката цивилизация. Чрез напояваното земеделие, станало възможно именно благодарение на водното колело, се формира необходимата продоволствено-енергийна база за мощно демографско развитие, в резултат на което се формират големи групи от хора. Това допринася за появата на града като „трамплин" за качествен скок в динамиката на човечеството.
Иновацията е стартова точка за развитие и на индустриалната епоха. Достатъчно е да споменем създаването на универсалната парна машина от Джеймс Уат, което създаване не случайно се смята за начало на индустриализма.
Друга една иновация - компютърът, с чийто създател от български произход - Джон Атанасов, ние българите се гордеем, получава признание като базов импулс, тласнъл ни към следващата постиндустриалната епоха.
Във връзка с иновациите като феномен е важно и това разбиране, което различава според степента на новаторство, което носи иновацията два основни типа:
Инкрементални иновации - т.е. усъвършенстване на нещо съществуващо, т.е. относително невисока степен на иновативност;
Радикални иновации - става дума за феномен с висока степен на иновативност, нещо, което не е есъществувало в предходен период.
Тук се сблъскваме с необходимостта да формулираме, макар и в най-общ вид, нашето разбиране за иновационна политика. Това понятие трудно може да се разбере извън историческия поглед към събитията, извън това да се види кога в исторически план се формират предпоставки, а след време кристализира и цялостен комплекс от държавно-обществена философия, подходи, механизми, мероприятия и мрежи на взаимодействие, които наричаме иновационна политика.
Понятието политика в дадения случай следва да се възприема като съвкупност от съзнателни, целенасочени действия, инициирани от държавата или от наддържавни структури, както е в случая с ЕС, по ускоряване внедряването на нововъведения, както и по създаване на благоприятни условия по стимулиране на иновации в организациите(вж.подобно определение в Междисциплинарный словарь по менеджменту / Под ред.на С.П. Мясоедов.Москва., 2005.с. 68).
Иновационната политика е относително ново явление в историята на човечеството. Началото на иновационната политика може да се датира от 60-те години на ХХ век. Дотогава даже и да може да се говори за съзнателна и целенасочена политика от страна на държавата по отношение на стимулиране на определен тип развитие, то такава съвкупност от действия и взаимодействия носи наименованието „техническа политика".
В съдържателен план техническата политика има като своя основна цел изграждане на благоприятни условия за технико-индустриално развитие. И макар техническата политика да има определена връзка най-малко с техническите и технологическите иновации, акцентът в рамките на техническата политика е не върху иновациите, а върху технико-индустриалното строителство При което последното не е задължително да носи в себе си иновативен заряд.
Несъмнено техническата политика от гледна точка на технологията на нейното осъществяване създава условия и предпоставки за появата на иновационна политика. Друга значително по-ключова предпоставка за появата на иновационна политика е това, което се нарича научно-технически прогрес.
Под научно-технически прогрес се разбира специфичен феномен, характеризиращ се с определен синтез на научно и техническо развитие. Този феномен възниква именно през 60-те години на ХХ век.Дотогава научното развитие и техническата динамика съществуват и се осъществяват в разделен вид. Това паралелно съществуване не може да се каже, че е било лишено от взаимодействия. Но през 60-те години тези взаимодействия придобиват от една страна качествено по-широк, а от друга такъв задълбочен характер, че определено може да се говори за синтез между наука и технико-икономическо и технико-социално развитие. Ако дотогава от момента на научното откритие до момента на технико-икономическото и технико-социалното му приложение минава значителен от гледна точка на човешкия живот времеви отрязък, то през 60-те години времевата дистанция значително се съкращава и става възможно да се говори за научно-техническия процес като единен, синтетичен такъв.
Важността на този синтез, т.е. на научно-техническия прогрес за социално-икономическото, политическото, военното и даже социо-културното развитие на една страна или група от такива, обединени в един или друг тип съюзи, е толкова голяма, че именно това ражда феномена на иновационната политика.
В този смисъл е и тясната връзка между научно-техническия прогрес и иновационната политика, която връзка подсказва и какъв следва да бъде „пълнежът" от направления, подлежащи на стимулиране в рамките на горната.