Не пипайте пълния член, той е ваш

Публикувано на: 18.01.2010 | източник: Култура | автор: Кристин Димитрова
Сподели в Svejo.net | Facebook| Последни новини

Преди време моя колежка ми се оплака: “Преподавам английски на група офицери, които са се организирали да учат езици по линия на НАТО. Опитвам се да им обясня граматиката, но осъзнавам, че въобще не можем да напреднем, защото те постоянно се кикотят.

Ама какво толкова смешно има, питам ги. Ми госпожо, вие пак казахте "член". Е как иначе да ви обясня проблема за определителния и неопределителния член, питам ги. Ето на, казват те, виждате ли? Постоянно ни говорите за пълен и непълен член и искате да останем сериозни."
Това е разбираемо. Вероятно, ако си обучен да работиш с оръжия, проблемът за члена в езика ти се струва комичен. А ако си хуманитарист по образование, съветваш хората да правят любов, а не война. Склонни сме да запазваме еротичните пожелания към тези, които не разбираме, и да се отнасяме по-уважително към собствените си дела. В такъв случай нека помислим сериозно по въпроса за пълния член, защото трябва да имаме отговор. Поне ние, които не се кискаме при споменаването му.
Да оставим ли пълния член, или да го премахнем? Напоследък тази дискусия възникна сякаш от въздуха, увлече ректори и ученици, падна в изтънелите води на българския език и кръговете й обхващат все по-широки слоеве от развълнувани - от хора, които участват в писането на граматики, до такива, които въобще не четат. Вижда се, че всичко вече ни е наред, та стигнахме и до правописна реформа. Позициите на двете армии са ясно очертани.
Ще нарека условно тези, които искат отмяната на пълния член, лагерът на артистите. Аргументите им са приблизително следните:
Ако запазим пълния член, това ще даде възможност на разни буквояди да се перчат с окултните си правописни умения пред истинските виртуози на българския език. Работата на авторите е да пишат, а на коректорите - да им слагат пълните членове. Такова е било разделението на труда по издателства и редакции открай време и така ще си я караме, докато някой не забележи цялата ирационалност на положението.
Самият факт, че устно не изговаряме пълния член, но все пак успяваме да се разберем, показва, че той е една отживелица. Изреченията като "Човека уби еленът" са рядкост и можем да избегнем капаните им с елементарна синтактична предвидливост. "Човека го уби елена" или "Елена уби човека" ни избавя от всичките ни грижи.
А какво става при съществителните от женски род? Нима там няма да ни е удобно да поясняваме подлози в извратени позиции с някакъв женски пълен член? Но тъй като няма такъв, ние си правим сметките по-отрано и изречения, като "Патицата изяде мечката", въобще не ни тревожат. Само се чудим дали мечката е била убита предварително и колко време й е отнело на патицата да приключи с обяда. Тази липса - или нормална пълноценност на езика - е характерна и за съществителните от среден род, а също и за множественото число. Остава да разберем кое кара съществителните в мъжки род да се чувстват толкова важни.
Въобще, всяко неефективно нещо, което е тръгнало да си отива само, няма защо да бъде спирано на вратата.
Срещу "артистите" е строен лагерът на академиците. На този фронт се нареждат хората, които знаят къде се поставя пълният член. Те питат възможно ли е разни личности, които не са в състояние да овладеят елементарните правила на езика, да дават съвети за неговото реформиране. Да пишеш, означава да споделяш мислите си с другите. Как, по-точно, ще споделиш това, което нямаш, или което притежаваш в неулегнало състояние? Никой няма да те допусне да свириш в Софийската филхармония, ако общо взето си понаучил нотите. Защо тогава някой мисли, че правилата на писане са много по-открити за атака от правилата за произвеждане на звук?
Оттук идва и малко странният аргумент, че пълният член трябва да се запази като критерий за грамотност. Та нали ако човек е неграмотен, всяка написана от него дума може да свидетелства на обвинението? Едва ли пълният член ще предостави единственото доказателство, макар че и той ще има какво да каже.
Често пъти защитниците на втората теза дори не си правят труда да се обосновават. Те просто казват: "Текст без пълен член просто не ми стои добре", и с това преутвърждават класовата разлика между нападателите и защитниците. Или се връщат към "Човека уби елена" и се възмущават от бъркотията.
Статуквото може да се отбранява и без излишни движения.
Намирам за интересен факта, че "артистите" ползват по-скоро рационални аргументи (говорят за полза, нужда, смисъл, отживелица, улесняване на образованието и спестяване на хартия), докато "академиците" - по-скоро романтични (вълнуват се от красотата на изказа, емоционалния ефект от възприемането на текста, традицията, изящните смислови изненади, отделянето на жреците от профаните).
Въпреки че при обичайни обстоятелства подкрепям решенията, които са по-удобни за повече хора, тук ще се наредя в консервативния лагер с призива: Не пипайте българския правопис. Или, ако щете, с молбата: Моля ви, не пипайте българския правопис. Защото истинският въпрос за пълния член може би изобщо не стои на плоскостта "нужен-ненужен" на комуникацията.
Английският правопис, който отдавна е в развод с произношението и поради това не може да си позволи речник без фонетична транскрипция, е много предпазлив и безкрайно консервативен в промените. Американците премахнаха едно непроизносимо U в думи като labour и harbour (labor, harbor) и днес англичаните от пръв поглед възприемат тези текстове като не свои. Такива осъвременявания се случват и в рамките на британската писмена територия. The Extasie на Джон Дън преминава в The Ecstasy в по-новите издания, същото става с warre (war) на Томас Хобс или where-ever (wherever) на Джон Лок. Примерите са напълно произволни. Това, на което бих искала да наблегна, е изразът "по-новите издания".
Много хора смятат, че английският правопис е обида за изучаващите този разпространен език, постоянно предизвикателство за вече грамотните и върволица от излишни гласни, неми е-та и никога непроизносими съгласни. И поддръжниците на езикова реформа съвсем не са случайни хора. Джордж Бърнард Шоу определя дял от завещанието си за създаването на фонетична азбука, която да обедини вида на думите с изговора им. Отначало проектът изглежда утопичен, но скоро приходите от пиесите на драматурга доставят необходимите суми за реализирането му. В крайна сметка - бива прекратен със съдебно решение. Става ясно, че ако се изпълни, желанието на Шоу ще обслужва частен интерес, а не интереса на обществеността.
Навярно правописът на Шоу щеше да спести притесненията на автори, като Владимир Набоков и Уилям Бътлър Йейтс, които цял живот са писали с правописни грешки. И не само те. Да не говорим, че днес една грешно изписана ключова дума в интернет може да направи даден текст недостижим за всички потенциално заинтересовани. Проблемите са сериозни.
И въпреки това, въпреки грамадния бизнес, който правят с езика и литературата си, англичаните не бързат да улеснят пишещите. Защото знаят, че ще затруднят четящите. Ако се направи правописна реформа, цялата им литература трябва да бъде преиздадена с новия правопис или постепенно изоставена по задните рафтове на библиотеките като нечетивна. Недостъпна и неизползваема за в бъдеще.
Точно от това, според мен, трябва да се притесняваме и ние. Българският език се говори от намаляваща (засега) група от хора. Първо се разделихме с митовете за 9-милионния българин, после се разделихме и с илюзията, че сънародникът ни е луд по четенето. От едно изследване на "Алфа рисърч" от 2006 г., наречено "Четяща България", стана ясно, че 42% от българите въобще не четат, а 53% не си купуват книги. През май миналата година анонимна анкета, организирана от Обединена българска банка и книжарници "Хеликон", показва на пръв поглед оптимистични резултати. Допитването е проведено сред хората, участвали в избора на "любим литературен герой". Отзовават се 3500 души. Въпросът "Колко често посягате към книга" е получил 1396 отговора "всеки ден", 950 отговора "по-често от веднъж седмично", каквото и да означава това, и 415 отговора "веднъж седмично". От друг въпрос обаче се разбира, че 99 човека от анкетираните не са прочели нито една книга през последните 12 месеца. Как се съчетава това с по-горните откровения, нямам представа. Може би тези хора всяка седмица отиват до някаква книга, посягат към нея и после разколебано я връщат на мястото й. Не бива да се забравя, че анкетираните не са случайно подбрани единици от населението, а участници в избора на "любим литературен герой". Редно е да вметнем, че спадът на читателската аудитория не е подминал никого: през миналата година читателите на печатни вестници в САЩ са намалели от 86,4 мил. (април 2008) до 76,7 мил. (април 2009), тоест, с 11%. Ако по-големите страдат, нима на нас ще ни се размине? Само че една държава, чието население наближава 300 милиона, има много по-големи ресурси да се справи с евентуалната необходимост от преиздаването на книги, ако някаква правописна реформа наложи това. А ние имаме неиздадени ръкописи в Народната библиотека, недовършени речници, непълни архиви, автори, непреминали бариерата на социалистическата актуализация от 1946 г.
От момента, в който премахнем пълния член, в тялото на българската литература ще започне да цъка още един часовников механизъм. Само след 5 години всичко издадено досега ще започне да дъхти на вехто с тези -ЪТ и -ЯТ тук и там. Не че няма да се чете. Просто ще намеква за някаква неактуалност, която ще се просмуква в смисъла на написаното. Спомням си, че аз лично не успях да преодолея бариерата на "стария" правопис като дете. Четях разни приказки за дядовци и внучки, бяха ми интересни, но ми се струваше, че героите говорят на някакъв леко поизчезнал език. Лесно мога да си представя как ще изглежда всичко, издадено до днес, в очите на безчленните поколения.
Интересен е фактът, че аргументът с актуалността е жив в порнографското кино, например. Там съществува съзнателният стремеж да се избягват времеви маркери, които могат да свържат, така да се каже, сюжета, с датата на производство. Никой не иска да убива вкуса на зрителя, като го кара да си представя на колко ли години е сега главната актриса. Да не говорим, че там пълният член е задължителен. Ние ли сме по-глупавите?
А може би нямаме причини да се притесняваме. Според последни изследвания на ЕС, проведени в 57 страни, нашите 15-годишни ученици се класират по знания на предпоследно място. И над 50% от тях са неграмотни или слабо грамотни, като техният процент се е увеличил с 10 пункта от 2000 г. насам. Ако проведем нова правописна реформа, те едва ли ще забележат, че нещо е отпаднало от българския език.
Можем ли да не правим подаръци от малкото, което имаме, на тези, които няма да го разберат?


Стани приятел на "Къде да уча?" във facebook и препоръчай на своите приятели


Препоръчваме Ви:



Последни новини

1. Дни на отворените врати в НПМГ - 4 и 5 ноември 2017 година

Уважаеми родители, седмокласници и всички любознателни ученици, съвсем скоро, на 4 и 5 ноември ще се проведат Дни на отворените врати в Националната природо-математическа гимназия “Академик Любомир Чакалов”.

2. Продават дипломи за средно срещу 900 лeва

/Къде да уча?/ Цената на тапиите за висше образование според специалността.
С името на автора на офертата валят и обяви за платена любов


3. Жителство за първолак

/Къде да уча?/ Брат и сестра до седми клас носят повече точки на кандидатите в някои школа

4. Без "Слаб 2" в клас, точки вместо шестици

/Къде да уча?/ Искат връщане на техникумите, настояват психолози да са класни ръководители


5. И езиковите гимназии с прием от пети клас

/Къде да уча?/ София. Езиковите гимназии също ще могат да приемат от пети клас както математическите, заяви председателят на образователната комисия Милена Дамянова. Тази възможност ще залегне в новия образователен закон, тъй като много езикови школа искали да им се позволи ранен прием.

6. Емилия Иванова: Изпит по професията вместо втора матура

/Къде да уча?/ Емилия Иванова е директор на Националната търговско-банкова гимназия, която миналата година отпразнува 100-годишен юбилей. Пред "Стандарт" тя коментира проблемите в професионалните гимназии и перспективите пред техните възпитаници.Копирано от standartnews.com


7. Връщат безплатното висше образование, ако работиш 5 години в България

/Поглед.инфо/ Висшето е на път да стане безплатно, при условие че студентът е теглил заем за следване и остане да работи в България поне 5 г. след завършването си. Това предвижда Стратегията за висше образование, която беше официално представена от служебния образователен министър Румяна Коларова и нейните заместници, пише "Монитор".

8. Очакваме с 8000 по-малко абитуриенти догодина

/Къде да уча?/ Учениците, които ще завършат училище догодина, са с 8000 по-малко от предшествениците си, информира вестник „Монитор“.


9. Експерти и политици обсъдиха образованието на дебат на Стандарт и БАН

/Къде да уча?/ Втората от серията дискусии "Дневният ред на България", организирани от в. "Стандарт" и Българската академия на науките, събра учени, преподаватели, администратори и политици в сградата на БАН. Копирано от standartnews.com

10. Германия иска стаж от кандидат-студенти

/Къде да уча?/ Вече стана традиция около 1/10 от всеки випуск абитуриенти да отива да учи в чужбина. В последните години се очертават и някои любопитни тенденции при кандидатстването, които карат и чуждите университети да променят изискванията към нас.




Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!