От масовизация към профанация

Публикувано на: 18.01.2010 | източник: Култура | автор: Генчо Гайтанджиев
Сподели в Svejo.net | Facebook| Последни новини

Уважавам реализма. Но винаги ми се е струвало наивно, да не кажа смешно, история, третирана в някакво произведение на изкуството, да се проектира директно върху конкретни неща в живота, а още повече - да се вадят сериозни заключения от това.

И все пак публикуваните съвсем неотдавна в "Култура" промишления на младия господин Момчил Тицин, инспирирани от един обикновен филм, ми прозвучаха актуално и съвсем намясто - макар че за мнозина читатели на вестника темата е изглеждала вероятно периферна, скучна, незначителна, извън извисената територия на онова, което би било достойно да привлече просветеното им внимание. А за тези, според които г-н Тицин "чука на отворена врата", ще кажа само, че едва ли биха мислили така, ако имаха малко повече, по-конкретни и по-пресни впечатления за сферата, с която се занимавам 40 години - обучението по музика в масовото училище.
Не се учудвам, че разсъжденията на Тицин са се завъртели в главата на един млад абсолвент културолог и аматьор меломан, а не на някой достолепен професионален педагог музикант - и ще се постарая по-долу да стане ясно защо. Впрочем сам Тицин, разказвайки уж наивно сюжета на филма за "прераждането" на учителя по музика Холанд, намеква за едно немаловажно обстоятелство: как и в страна като Америка известни професионални и обществени среди могат да отстояват консервативни, дори абсурдни за нашето време позиции и не само не искат да знаят какво мислят младите и какво изисква животът от съвременното образование, но и не желаят да видят какво става около тях...
Толкова за текста в "Култура", който пледира да бъдат събудени "дебеланковците". Започнал съм професионалната си дейност в училище (и очевидно я завършвам пак там...) - и именно в това виждам главното си основание да си позволя да прибавя още нещо към казаното от г-н Тицин - от гледната точка на човек, който не само е "вътре в нещата", но е изстрадал и всички капитални промени в училищното музикално възпитание, и цялата мълчалива или явна съпротива срещу тях; и когото продължава да го боли за това, което не може да се донаправи... И комуто са до болка известни причините за това.
1. Сред тези причини са неразбирането, непукизмът, консерватизмът и инертността - най-вече у мнозина от тези, които са се оказали "по върховете" в бранша и продължават да отстояват, шумно или мълчаливо, отдавна отхвърлени от времето идеи. За щастие (и въпреки тази съпротива) наистина много е вече направено и това прави чест на българската музикална педагогия. Учебното съдържание в програмите например е актуализирано, освободено е от анахронизми, съобразено е с реалните потребности и интереси на младите хора - и то не просто вследствие на някакво желание "да се намери заместител на старите комунистически песни" (както допуска г-н Тицин), а в резултат на високо компетентни, продължителни и изтощително настойчиви лични и колективни усилия. Капиталната промяна не само на съдържанието, но и на педагогическия стил личи и в някои от новите учебници по музика, в които е разработена последователно и модерно, в духа на най-авангардните световни тенденции една ясна плуралистична концепция за запознаване на децата и юношите с целия неимоверно богат свят на музиката, но и с най-горещите проблеми и процеси в съвременната култура.
И въпреки това конфликтът, привидно ликвидиран, на практика продължава да съществува. Негова пресечна точка (и същевременно източник на редица профанации) е въпросът за мястото в масовото училище на многобройните разновидности на популярната музика. Три десетилетия съм хабил нервите си, за да "еманципирам" популярната музика в учебното съдържание и положителните резултати са очевидни. Явни противници вече уж няма, но съществува завоалирана съпротива: "да, леката музика нека да я има в училище, но просто за отдих, отмора и забавление"(?!?) Докато едно наистина модерно гледище по въпроса предполага не просто в клас да се пеят или слушат "забавни песнички за отмора" и "за отбиване на номера", а нещо коренно различно: да се отвори съзнанието на учениците, в достъпна форма, за произхода, същността, процесите във всички разновидности на популярната музика, за взаимодействията между видовете, типовете и жанровете в цялата музика, за изключително важната и интересна културологическа (!) проблематика в тази област. И още нещо - всичко това да се прави не "за камуфлаж", от немай-къде, като "бонбончето", с което "да се замажат очите" на учениците, а с ясното съзнание, че просто друг път за отваряне към сложния свят на съвременната култура, за истинско проникване в нейните тайни няма!
...И още нещо, много съществено: предмет на дискусия в клас трябва да стават не просто каквито и да са факти от "леката" музика, а проблемни творби и проблемни явления в популярната музика (например блусът и джазът, модните танци от първата половина на века, съвременните танцови форми, рокът или хип-хопът...) с доказана и неоспорима рефлексия в структуроопределящите процеси в цялата съвременна култура; явления, в които днешният юноша трябва да проникне, за да може да се ориентира утре в новото, което ще му предложи двайсет и първият век.
Спирам дотук. А който иска да разбере още по-конкретно за какво става дума, може да разлисти някои учебници по музика, по които се учи в маса училища в страната. Да ги разлисти, но и да се замисли дълбоко върху всичко, което ще види там. И върху привидно най-дребните неща - така, както са мислили върху тях авторите на учебниците...
2. Учи се по тези учебници, ама ги няма по книжарниците. И то не само защото сега почти няма книжарници (в класическия смисъл на думата), а защото някои учебници ги има, но просто не са издадени! Абсурд? Ама е вярно! Така е например с т.нар. алтернативни учебници за седми клас - възрастта, в която е може би най-необходим съвременен, модерен учебник, и то именно по музика. Всъщност след сложна процедура по рецензирането и одобряването им в МОН те са отпечатани от издателствата на риск, в "пилотен" тираж (заедно с подробно ръководство за работа с учебника, предназначено за учителя), за да стигнат безплатно до всеки учител по музика, та той да си избере оня, който най-много му харесва. И който, естествено, най-много би допаднал на учениците му. Министерството на образованието сумира поръчките, издателствата издават учебниците, държавата ги купува, разпространява ги сред учениците безплатно (според Конституцията!...) и се издължава на издателствата, за да се издължат и те на авторите. Така поне предвижда сключеният между институциите договор.
Какво се случи обаче? Избраха си учителите учебници, но едва тогава министерството просто не изпълни сключения договор. То установи, че няма средства да бъдат издадени в реален тираж договорните учебници, за да ги получат и учениците. Ето защо сега повечето учители, напук на всички норми на авторското право и пазарната етика, работят по избраното помагало, но учениците просто го нямат при себе си, та да му се порадват и да извлекат реална полза от него.
Договорите се оказват лист хартия, огромният труд на авторите да създадат нещо наистина ново, модерно, атрактивно и полезно, сякаш просто се е изпарил, сякаш не живеем в държава със закони и пазарна икономика. Авторите не могат да съдят издателството за парите си, тъй като договорът им е за процент от тиража; от реалния, истинския тираж, а не от "пилотния"... Остава само радостта, че стотици учители и хиляди юноши оценяват постижението... и неясната надежда, че утре можеш да покажеш "продукта" си на някой вещ и компетентен чужденец, та да ахка той от възхищение и да се диви и мае как в забутана балканска България са успели да измайсторят такова нещо...
Посочвам случая с учебниците за седми клас само като илюстрация за втората причина за неблагополучията в масовото музикално възпитание. Бих дръзнал да формулирам тази причина като дефицит на сериозна и мъдра институционална подкрепа. Като липса на предпоставки от организационен и стопански характер, за да се мултиплицират успехите, за да се постигат в широки мащаби(!) реални резултати от наистина плодотворните усилия за обновление и прогрес, полагани от някои хора в течение на много години. Да се научим да не пилеем, а да ценим направеното от самите нас - това е пък урокът, който, струва ми се, трябва да ни даде въпросната втора причина.
3. Петнайсет години съм подготвял учители по музика. Е, едни от тях са поемали към радиото, телевизията, детските школи и други "по-кротки" музикални професии, но други - по призвание или по принуда, - са и до днес в общообразователното училище. И според едните, и според другите - учил съм ги нелошо. А това пък е основанието ми да смятам, че съм "вътре в нещата" и по този показател. За съжаление доста неща тъкмо в тази област са може би най-съществената причина практическото състояние на обучението по музика в масовото училище да не е такова, каквото би могло и би трябвало да бъде.
Най-напред: не са ли премного за малка България днес заведенията, които подготвят учители? Защото е известно, че почти винаги "масовизацията ражда профанация". Не съм го казал аз, но май че е вярно... Нека се вгледаме и в тези, които учат утрешните учители: колко от тях са влизали в общообразователно училище, след като са го завършили? Колцина следят зорко съвременните музикално-културни процеси? Колцина поддържат поне на елементарно равнище своята културологическа и социологическа осведоменост? И колцина са тези, които по пътя на самообразованието (защото друг път към това у нас не виждам...) са получили някаква квалификация в тази насока? Нима може днес (!!!) да разчиташ да готвиш пълноценни учители на бъдещето с тесните си все пак за тая работа познания от областта на солфежа и елементарната теория и с опита си единствено на бивш солфежен педагог?...
Нека се вгледаме и в учебните планове на многобройните висши заведения, които готвят учители: на какво се учат тези утрешни педагози, щом като почти във всички такива заведения те например не изучават нито историята, нито теорията на този огромен и пъстър, необятен и доминиращ дял на съвременната култура, какъвто е популярната музика? А как биха работили утре тези педагози с едни нови, модерни учебници, след като в тая област те, с извинение, знаят далеч по-малко от своите ученици? Как ще водят дискусии в клас (за които са петимни днешните тинейджъри), след като те самите не са наясно със специфичните методи и технологии за анализиране на явленията от популярната музика? Достатъчно широка, достатъчно отворена, достатъчно съвременна ли е хуманитарната култура, която получават във ВУЗ? Достатъчно отворено ли е съзнанието им за сложните съвременни социокултурни процеси, за да могат да преподават музика не в началното училище, а в прогимназиалните и гимназиалните класове???
...Много още въпроси бих могъл да задавам, но това едва ли би повишило качеството на подготовката на учители музиканти. Нужно е друго. Нужни са впрочем много неща. И най-добре би следвало да ги знаят тези, които сега са "най-вътре в нещата", които си нижат спокойно лекцийките в по три-четири университета по модели и схеми от миналото и едва ли се замислят как утре възпитаниците им ще си скубят косите от безпомощност, като застанат очи в очи пред утрешните(!) тинейджъри...
А може би греша? Може би се замислят?... Не знам. Най-искрено се моля да не съм прав...


Стани приятел на "Къде да уча?" във facebook и препоръчай на своите приятели


Препоръчваме Ви:



Последни новини

1. Дни на отворените врати в НПМГ - 4 и 5 ноември 2017 година

Уважаеми родители, седмокласници и всички любознателни ученици, съвсем скоро, на 4 и 5 ноември ще се проведат Дни на отворените врати в Националната природо-математическа гимназия “Академик Любомир Чакалов”.

2. Продават дипломи за средно срещу 900 лeва

/Къде да уча?/ Цената на тапиите за висше образование според специалността.
С името на автора на офертата валят и обяви за платена любов


3. Жителство за първолак

/Къде да уча?/ Брат и сестра до седми клас носят повече точки на кандидатите в някои школа

4. Без "Слаб 2" в клас, точки вместо шестици

/Къде да уча?/ Искат връщане на техникумите, настояват психолози да са класни ръководители


5. И езиковите гимназии с прием от пети клас

/Къде да уча?/ София. Езиковите гимназии също ще могат да приемат от пети клас както математическите, заяви председателят на образователната комисия Милена Дамянова. Тази възможност ще залегне в новия образователен закон, тъй като много езикови школа искали да им се позволи ранен прием.

6. Емилия Иванова: Изпит по професията вместо втора матура

/Къде да уча?/ Емилия Иванова е директор на Националната търговско-банкова гимназия, която миналата година отпразнува 100-годишен юбилей. Пред "Стандарт" тя коментира проблемите в професионалните гимназии и перспективите пред техните възпитаници.Копирано от standartnews.com


7. Връщат безплатното висше образование, ако работиш 5 години в България

/Поглед.инфо/ Висшето е на път да стане безплатно, при условие че студентът е теглил заем за следване и остане да работи в България поне 5 г. след завършването си. Това предвижда Стратегията за висше образование, която беше официално представена от служебния образователен министър Румяна Коларова и нейните заместници, пише "Монитор".

8. Очакваме с 8000 по-малко абитуриенти догодина

/Къде да уча?/ Учениците, които ще завършат училище догодина, са с 8000 по-малко от предшествениците си, информира вестник „Монитор“.


9. Експерти и политици обсъдиха образованието на дебат на Стандарт и БАН

/Къде да уча?/ Втората от серията дискусии "Дневният ред на България", организирани от в. "Стандарт" и Българската академия на науките, събра учени, преподаватели, администратори и политици в сградата на БАН. Копирано от standartnews.com

10. Германия иска стаж от кандидат-студенти

/Къде да уча?/ Вече стана традиция около 1/10 от всеки випуск абитуриенти да отива да учи в чужбина. В последните години се очертават и някои любопитни тенденции при кандидатстването, които карат и чуждите университети да променят изискванията към нас.




Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!