Кръстоносци

Публикувано на: 10.03.2010 | източник: Дума | автор: Проф. д.т.н. Георги А. Ненов
Сподели в Svejo.net | Facebook| Последни новини

Законът за академичня състав ще унищожи и остатъците от висшето образование и науката у нас

 Имаше преди време едно публично обсъждане, което министър Сергей Игнатов свика в подкрепа на своя проект за Закон за развитие на академичния състав.
Там имаше думи, изказани не в афектирано състояние на кръчмарска маса, а мнения на субекти, криещи се под измислените от тях самите титли - социолози, политолози, медийни експерти (!) и прочее "обществени анализатори". На него "случайно" не е присъствал нито един представител на университетите и БАН. След това бе проведен и друг

сепаратистки форум с нарочно подбрани участници

- представители на асоциацията на частните университети и други абсолютно ненаучни институции, отново с цел дирижирана безрезервна подкрепа. Нима организирането на подобно обсъждане, но и с участието на представители на държавните висши училища и БАН не би било по-представително и полезно?
Едва ли има смисъл да търсим отговора, тъй като в предложения закон, който сега върви към второ четене в НС, прозира една основна линия - силово въвеждане на модела на частните университети в сферата на висшето образование и науката. А истинският, подлежащ на решаване въпрос е не дали един университет е държавен или частен, а дали подчинява дейността си на критерии, валидни за всички университети и позволяващи обективно и безпристрастно сравнение между тях.
Съвсем естествено е съществуващите недостатъци в системата за управление на висшето образование и науката да бъдат обект на внимание, критика и мерки за отстраняването им. Съвсем естествено е тяхното развитие с времето в променящо се общество да доведе до неотложна необходимост от съответни законови реформи. Става дума за

двата основни нормативни документа

регламентиращи множеството от научни категории и отношения - Закона за висшето образование и Закона за научните степени и научните звания. Двата акта са неразривно свързани, тъй като е невъзможно проблемите на висшето образование и науката да бъдат решавани законодателно без яснота в йерархията на субектите, които ги реализират.
За съжаление и тук, както в редица други области на днешното ни законодателство, се действа "на парче" - внасят се и се приемат набързо закони, които би трябвало да имат взаимовръзка с други актове, но по силата на непонятни съображения липсва (може би точно това се цели) необходимата последователност в редуването им. До ден днешен никъде не е обявена цялостна държавна политика за приоритетните области на българската икономика, а оттам - и за необходимостта от съответните кадри, особено с висше образование. Още по-абсурдно и необосновано е непрекъснатото разкриване на все нови и нови висши училища без необходимата кадрова и материална база, предлагащи една от друга по-екзотични специалности. И това - при продължаващото намаляване на броя на завършващите средно образование младежи.
А какво да кажем за "мисионерската" дейност на представителите на многобройни чужди университети на организираните с дейното участие и одобрение на МОМН борси за привличане (т.е. за отблъскване от България) на наши кандидат-студенти? Изглежда, по този начин се заобикалят

проблемът за спадащото качество

на българското висше образование и неефективността на българската наука поради финансовата нищета, в условията на която от дълги години се развиват те. Смешен е плачът на български "бизнесмени" и техните медийни клакьори, периодично предизвикван от чиновниците в ресорната институция МОМН, за спъващия тяхната дейност недостиг на висококвалифицирани кадри. А къде е грижата за осигуряване на високи технологии в производството, къде е конкурентоспособният износ, къде е стремежът им за използване на резултатите на българските учени и накрая - какви са реалните инвестиции на бизнеса в българското образование и наука? Всичко това удобно се премълчава. Затова пък с какъв устрем тече истеричната кампания за оплюване на българското висше образование и наука, като започнем от "феодалните старци" и свършим до "бъркат си в носа"! Начело с представители на правителството от няколко месеца се води истински "цивилизационен и антропологичен" кръстоносен поход срещу научната сфера под заблуждаващия претекст за реформирането й. За успешното постигане на набелязаната цел се

насъскват млади срещу стари, студенти срещу преподаватели

университети срещу БАН, хората извън областта на науката срещу тези в нея и пр. В медиите се дава думата най-вече на лица, чужди на тази област и убедени, че всеки учен е хитрец и безделник, гълтащ данъчните приходи на държавата.
Особено внимание заслужават обосновките към бележития нормативен продукт на министър Игнатов - проекта на Закон за развитието на академичния състав. В мотивите на министъра по закона умишлено и дразнещо се използва фразеология от ранно псевдодисидентския период на промените у нас - обвинения в сталинистки подход, в сляпо подобие на съветската образователна система, в догматизъм и други подобни заклинания, но с единствената насоченост да се внуши, че нивото на нашето висше образование и наука понастоящем е отчайващо ниско и споменатият закон е панацеята за преодоляване на този недъг.
На първо място в проекта се откроява решителното намерение за закриване на Висшата атестационна комисия (ВАК) с два основни мотива - многоетажна и бюрократично-йерархична структура, ненужно забавяща израстването на научните кадри и оръдие за избирателното им "пропускане" при придобиване на научни степени и звания. Почти напълно съм съгласен с първата констатация, според мен нивата във ВАК трябва да се сведат до две: специализирани научни съвети и контролен орган, който да упражнява процедурен контрол над тях, без да пререшава по същество резултатите от дейността им. Вторият от мотивите е силно преувеличен, защото умишленото "филтриране" на кандидатите е рядко изключение от общата и обичайна практика поне в последните 20 години - още повече че при евентуална двустепенна структура на комисията предпоставките за него практически ще отпаднат. Предлаганата вместо ВАК контролна комисия към министъра с твърде неопределени функции изобщо

не може да гарантира необходимата законност

при провеждане на изборните академични процедури. Причината е, че последните по дефиниция вече ще са напълно произволни - т.е. за тях закон де факто няма не съществува! При сега действащия Закон за научните степени и научните звания, независимо от очевидните му недостатъци и загубилите актуалност текстове, академичните процедури следват определени строги и общовалидни критерии, с което се гарантира достатъчната обективност и съпоставимост на оценките. В новия законопроект такива "подробности" напълно се отхвърлят и се дава пълна свобода всеки университет и научна организация да действат според собствени домашно приготвени изисквания за хабилитиране или защита на дисертации. Нещо повече - вместо в специализирани научни съвети, съставени от достатъчен брой компетентни в определена научна област специалисти, процедурите ще протичат също в задушевна домашна обстановка - тричленки и петчленки от лица, определени от местния началник - бил той ректор или директор. Високата цена, която несъмнено ще се плати с това нововъведение, е сигурното ниско равнище на голяма част от скорострелно избраните по тази система доктори, доценти и професори.
Сложен възел от нови проблеми поражда замяната в закона на понятието "научно звание" с "академична длъжност", уж с мотивировката за премахване на "гастролиращите" професори. Академичните длъжности имат сила само в университета, където са получени, от това следва ограничаване на периметъра на действие на техните притежатели. Освен това именно тази особеност ще стимулира множеството нароили се университети и колежи без достатъчна кадрова обезпеченост да предприемат бързо производство на необходимите им хабилитирани преподаватели с недостатъчни професионални качества. Всякакви приказки за надзор на контролната комисия на министъра, "ако в някой университет за една седмица се натрупат 10, 15, 20 професури", са заблуждаващи и наивни, защото документите по академичните процедури няма да се следят автоматично от този орган, а само при наличие на сигнал за нарушение.
Проектозаконът с лекота премахваше и научната степен "доктор на науките" и я приравняваше с по-ниската досега степен "доктор". Според министъра реформатор работата върху дисертация за "доктор на науките" е само загуба на време и забавя преминаването на научната дейност на индивида от "свински тръс" към "спринт". Дали все пак не трябва да си спомним баснята за лисицата и киселото грозде? Този пункт бе толкова абсурден, та на депутатите им се наложи на място да върнат втората научна степен при второто четене на закона.
А как се получава научната степен "доктор"? Може би точно при нея изискванията ще бъдат силно завишени, за да се гаратира качество? Нищо подобно. Никъде в проектозакона не са споменати никакви изисквания към дисертационния труд. И дори се допускаше получаване на степен "доктор" без дисертация - "чрез учебни и практико-приложни публикации (университетски учебници, речници и др.) или творчески публикации". Ресорната комисия отхвърли и този текст, слава богу. Всеки, който има някаква представа за разликата между дисертация и учебник или речник, не се нуждае от допълнителен коментар. Степента "доктор" освен всичко е задължителна за назначаването на длъжност "асистент", но може ли по някакъв начин млад висшист да напише университетски учебник или (не се смейте!) речник и така да се добере до заветната длъжност? Та за кого точно бе вписан въпросният текст в проектозакона?
Ще посоча още и изискванията на уникалния нормативен акт за заемане на длъжностите "доцент" и "професор" - за първата длъжност се изискват освен "доктор" и някакви публикации още и хабилитационен труд (?!), а за втората изискванията са както за първата, но без хабилитационен труд! Следователно по системата "Игнатов" по-лесно е да станеш професор, отколкото доцент. Твърде удобно!
Предлаганият (по-скоро налаганият) проектозакон може да бъде критикуван и за доста други "нововъведения". Това обаче би могло да стане само в рамките на открита дискусия между хората, за които се отнася - независимо дали те са негови защитници или опоненти. А такова нещо нито бе допуснато, нито се предвижда.
Никъде в мотивите към проекта не се прави прогноза дали и как предвижданите промени ще повлияят на научното равнище на академичния състав. Раздаваните с лека ръка оценки на настоящите преподаватели и учени според възрастта им са обида за гилдиите, а държавната институция, откъдето те се насърчават, е достойна за съжаление! Какви ще бъдат последствията от този закон не е трудно да се предвиди. Не мога да пропусна скромно споделената мечта на министър Игнатов: "Моята основна цел е този закон един ден да се самоунищожи." Разбира се, но преди това неговото творение ще унищожи и останалото от българското висше образование и наука!



Стани приятел на "Къде да уча?" във facebook и препоръчай на своите приятели


Препоръчваме Ви:



Последни новини

1. Дни на отворените врати в НПМГ - 4 и 5 ноември 2017 година

Уважаеми родители, седмокласници и всички любознателни ученици, съвсем скоро, на 4 и 5 ноември ще се проведат Дни на отворените врати в Националната природо-математическа гимназия “Академик Любомир Чакалов”.

2. Продават дипломи за средно срещу 900 лeва

/Къде да уча?/ Цената на тапиите за висше образование според специалността.
С името на автора на офертата валят и обяви за платена любов


3. Жителство за първолак

/Къде да уча?/ Брат и сестра до седми клас носят повече точки на кандидатите в някои школа

4. Без "Слаб 2" в клас, точки вместо шестици

/Къде да уча?/ Искат връщане на техникумите, настояват психолози да са класни ръководители


5. И езиковите гимназии с прием от пети клас

/Къде да уча?/ София. Езиковите гимназии също ще могат да приемат от пети клас както математическите, заяви председателят на образователната комисия Милена Дамянова. Тази възможност ще залегне в новия образователен закон, тъй като много езикови школа искали да им се позволи ранен прием.

6. Емилия Иванова: Изпит по професията вместо втора матура

/Къде да уча?/ Емилия Иванова е директор на Националната търговско-банкова гимназия, която миналата година отпразнува 100-годишен юбилей. Пред "Стандарт" тя коментира проблемите в професионалните гимназии и перспективите пред техните възпитаници.Копирано от standartnews.com


7. Връщат безплатното висше образование, ако работиш 5 години в България

/Поглед.инфо/ Висшето е на път да стане безплатно, при условие че студентът е теглил заем за следване и остане да работи в България поне 5 г. след завършването си. Това предвижда Стратегията за висше образование, която беше официално представена от служебния образователен министър Румяна Коларова и нейните заместници, пише "Монитор".

8. Очакваме с 8000 по-малко абитуриенти догодина

/Къде да уча?/ Учениците, които ще завършат училище догодина, са с 8000 по-малко от предшествениците си, информира вестник „Монитор“.


9. Експерти и политици обсъдиха образованието на дебат на Стандарт и БАН

/Къде да уча?/ Втората от серията дискусии "Дневният ред на България", организирани от в. "Стандарт" и Българската академия на науките, събра учени, преподаватели, администратори и политици в сградата на БАН. Копирано от standartnews.com

10. Германия иска стаж от кандидат-студенти

/Къде да уча?/ Вече стана традиция около 1/10 от всеки випуск абитуриенти да отива да учи в чужбина. В последните години се очертават и някои любопитни тенденции при кандидатстването, които карат и чуждите университети да променят изискванията към нас.




Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!