Софийският университет става все по-регионален

Публикувано на: 24.07.2012 | източник: Монитор | автор: Мариана Първанова
Сподели в Svejo.net | Facebook| Последни новини

Доц. д-р Пламен Митев, декан на Историческия факултет и председател на изпитната комисия:
Софийският университет става все по-регионален
Големият спад на студентите у нас предстои

- Доц. Митев, колко души се явиха на кандидат-студентския изпит по история тази година?

- 1226 са кандидат-студентите, което е почти толкова, колкото се явиха и миналата година. Общо взето през последните три години броят на кандидат-студентите с история се движи между 1200 и 1300 души. Тази цифра е много по-малка от последните 15-20 години. Проверявали сме по 4-5 хил. писмени работи, но това е естествен процес, който се обяснява с демографския проблем, пред който се изправя цялата държава. При това пикът на спада още не е дошъл, защото през следващите 1-2 години предстои да се дипломират випуските с още по-нисък брой зрелостници. Така че това е естествен процес, който не трябва да ни стресира и притеснява. Другата тенденция е, че Софийският университет става все повече софийски, основно по икономически съображения. Знаете колко е скъп животът в София като наеми. Затова хората предпочитат децата им да учат в близките университетски центрове.

- Колко шестици и двойки има на изпита?

- Статистиката за слабите резултати още не е готова и слава богу, защото не обичам да говоря за двойките на изпита. Все си мисля, че излишно се преекспонира темата за слабите оценки на кандидат-студентите. Винаги съм държал да се обръща внимание на отличните работи. От тази гледна точка съм доволен от резултатите, защото имаме една пълна шестица - по темата за "Политическият възход на българската държава при цар Симеон". Имаме 6 отлични оценки по темата "Съединението през 1885 година и неговата защита" и 124 отлични оценки по темата за цар Симеон. Тоест общо 130 отлични оценки, което е добър резултат. Ако към тези отлични оценки добавим оценките от предварителната кандидат-студентска кампания, то това означава, че над 200-250 души могат да продължат обучението си в Софийския университет на базата на отличните оценки, които са получили на изпита.

- Все пак какъв е процентът на слабите оценки?

- Точният процент ще стане ясен, когато изчислителният център ще обработи материалите. Погледът, който имаме върху всичките 1226 работи е, че процентът ще бъде сравнително по-нисък от предходните години, тъй като, общо взето, кандидат-студентите възприеха положително темата за цар Симеон.

- Колко души избраха темата за цар Симеон и колко за Съединението?

- Както предварително очаквахме, големият интерес се насочи към темата за цар Симеон. По темата за Съединението избраха да пишат само 119 кандидат-студенти. Впечатлението на колегите, които проверяваха темата за Съединението, е, че там има по-посредствени резултати, тъй като тя е малко по-трудна. Освен конкретния фактологически материал кандидат-студентите трябваше да демонстрират умение да открояват новите тенденции в развитието на Княжество България и Източна Румелия, да проследят първите опити за Съединение. След това да потърсят еволюцията на идеята за съединистката акция и след като опишат подробно всичко, което се отнася до самото Съединение, трябваше да проследят защитата на Съединението, което включва Сръбско-българската война, дипломатическите игри около признаване на Съединението. Нещо, което като фактология е много по-уплътнено и трудно за възпроизвеждане в една кандидат-студентска тема, отколкото онзи добре познат романтичен разказ за могъществото на България по времето на цар Симеон.

- Къде най-често грешаха студентите?

- Обикновено грешките на кандидат-студентите са еднотипни и могат да се групират в няколко посоки. Най-сериозни пропуски се допускат във фактологията, която за съжаление не се познава добре. Дори и в темата за цар Симеон кандидат-студентите не познават в достатъчен обем фактологическия материал, включен в учебниците. Това винаги се отразява като пропуск от проверителите. Има един процент, който остава на нивото на повърхностния, елементарен преразказ на фактите, които са усвоили и това също води до сериозно намаляване на оценката, защото колегите, които проверяват, търсят доказателствен материал доколко кандидат-студентите са усвоили историческото мислене. Тоест те да могат да оценяват значението на дадено събитие, да търсят неговите причини, последици. Да могат да дават оценки за отделните личности, за които пишат, или за постигнатото или непостигнатото в конкретната тема.

За мен беше любопитно да установя в работите, които лично проверявах, че голям процент от кандидат-студентите разсъждаваха върху цар Симеон като личност, която има по-различна визия за съдбата на България. Политик, който се опитва да вкара България в друго ниво, в друга орбита на европейската политика. Стремежът му е да превърне България от една периферна във водеща сила на Европейския югоизток и това е хубаво. Това означава, че се откъсваме от строго романтичната представа за българската история.

- Като ниво и тенденции къде е мястото на тазгодишната кандидатстудентска кампания?

- Лично за мен тази кампания е успешна. Процентът на отличните работи е добър - 10%. Какво по-хубаво от това! Процентът на слабите е под пиковите параметри, които сме имали в предходни години, което е добре. Това означава, че СУ би могъл да разчита, че ще запълни всички места, които са обявени за прием и това е хубаво. Може би е важно да се отбележи, че и тази година СУ и нашият факултет направиха още една стъпка за разчупване на възможностите за прием. Дълги години сме се съпротивлявали на възможността от признаване на резултатите от матурите, но през последните години работейки много активно с Министерството на образованието върху организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити, постепенно сближаваме позициите си по отношение на стойността на оценката, която се дава на държавния зрелостен изпит. Това намира конкретен израз във все повече възможности, които се предоставят за прием в СУ в различните факултети и специалности с оценката от матурите. Един пример - миналата година допускахме признаване на оценките от матурите в 2 специалности, а в тази кампания добавихме още 4 специалности. При това за първи път включихме оценките от матурите не само по история и цивилизация, но и от чужд език. Тоест от 7-те специалности в нашия факултет само археологията остана като специалност, която приема на базата на кандидатстудентски изпит по история. Това е една тенденция, която засяга не само нашия факултет. Тя ще помогне да сближим позициите си с тези на министерството за изхода от средното и за входа към висшето образование. Дай боже тази тенденция да продължи и старият формат на кандидатстудентски изпити да отпадне окончателно.

- По повод разгорялата се дискусия - до кое правителство трябва да бъде включено в учебниците по история, какво е вашето мнение?

- В нашата гилдия отдавна се води дебатът къде е границата между историята и политиката. В различните епохи са се защитавали различни гледни точки. По времето, когато аз учех история, на нас ни се внушаваше, че историята трябва да се отнася до събития, които са отдалечени на поне 3-4 десетилетия от времето, в което започват да се пишат историческите анализи за това, което се е случило. Но в последните 10-15 години се забелязва не само у нас, но в Европа и света как историци все по-активно се включват в описанието и анализа на процесите, които се извършват в настоящето. Защото има и друга гледна точка - всичко, което се е случило, то вече е история. Затова има колеги, които смятат, че няма нищо непрофесионално, ако те се опитат да описват с методите на историята онова, което наричаме актуална политика. Така че всичко опира до личните разбирания на отделните автори.

Аз смятам, че няма нищо лошо, ако в един учебник по история се отразяват отделни факти, които са се случили непосредствено в нашето съвремие. Но оттам нататък не трябва да се прекрачва границата. Защото едно е да опишеш какви са резултатите от един избор, случил се преди 2-3 години, друго е да започнеш да анализираш дали днешното правителство осъществява успешно своята програма или допуска някакви грешки. Защото тук вече се намесват историческите пристрастия. Историята за мен е наука и тя трябва да се предпазва от субективните, лични пристрастия на историка. Иначе ние си оставаме една субективна псевдонаука. Защото там, където субективизмът не може да се подчини на обективните оценки, това вече не е наука. Науката трябва да заложи на нещо, което е много стабилно и което ще бъде освободено от личните преценки, личните емоции и преживявания и натоварвания на съответния автор.

От тази гледна точка е нормално оценката за личностите и събитията да се прави поне след 3-4 десетилетия. Това ще позволи да се отдалечим от страстите и в същото време ще ни даде възможност да се докоснем до възможно най-много източници, които да обогатят представата за това, което се случва.
.
Визитка
Роден е през 1956 г. в Шумен

Завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1981 г.

От 1982 г. е асистент в Катедра по история на България (Българско възраждане) в Историческия факултет на Софийския университет

Декан на Историческия факултет е от октомври 2007 г.



Стани приятел на "Къде да уча?" във facebook и препоръчай на своите приятели


Препоръчваме Ви:



Последни новини

1. Какво е да учиш в Германия и кои са специалностите, които българските студенти предпочитат?

Интервю с Ели Тончева - управител на консултантска агенция за образование и езиково обучение в чужбина „Едланта“.

2. Дни на отворените врати в НПМГ - 4 и 5 ноември 2017 година

Уважаеми родители, седмокласници и всички любознателни ученици, съвсем скоро, на 4 и 5 ноември ще се проведат Дни на отворените врати в Националната природо-математическа гимназия “Академик Любомир Чакалов”.


3. Продават дипломи за средно срещу 900 лeва

/Къде да уча?/ Цената на тапиите за висше образование според специалността.
С името на автора на офертата валят и обяви за платена любов

4. Жителство за първолак

/Къде да уча?/ Брат и сестра до седми клас носят повече точки на кандидатите в някои школа


5. Без "Слаб 2" в клас, точки вместо шестици

/Къде да уча?/ Искат връщане на техникумите, настояват психолози да са класни ръководители

6. И езиковите гимназии с прием от пети клас

/Къде да уча?/ София. Езиковите гимназии също ще могат да приемат от пети клас както математическите, заяви председателят на образователната комисия Милена Дамянова. Тази възможност ще залегне в новия образователен закон, тъй като много езикови школа искали да им се позволи ранен прием.


7. Емилия Иванова: Изпит по професията вместо втора матура

/Къде да уча?/ Емилия Иванова е директор на Националната търговско-банкова гимназия, която миналата година отпразнува 100-годишен юбилей. Пред "Стандарт" тя коментира проблемите в професионалните гимназии и перспективите пред техните възпитаници.Копирано от standartnews.com

8. Връщат безплатното висше образование, ако работиш 5 години в България

/Поглед.инфо/ Висшето е на път да стане безплатно, при условие че студентът е теглил заем за следване и остане да работи в България поне 5 г. след завършването си. Това предвижда Стратегията за висше образование, която беше официално представена от служебния образователен министър Румяна Коларова и нейните заместници, пише "Монитор".


9. Очакваме с 8000 по-малко абитуриенти догодина

/Къде да уча?/ Учениците, които ще завършат училище догодина, са с 8000 по-малко от предшествениците си, информира вестник „Монитор“.

10. Експерти и политици обсъдиха образованието на дебат на Стандарт и БАН

/Къде да уча?/ Втората от серията дискусии "Дневният ред на България", организирани от в. "Стандарт" и Българската академия на науките, събра учени, преподаватели, администратори и политици в сградата на БАН. Копирано от standartnews.com


Новини от Поглед Инфо

  Не просто разходка — Focus не изключва промени в ядрената програма на Пхенян след дефилето на Ким на бял кон

  Bild: «Поне да разбираше от политика!» — Ердоган оскърби ръководителя на МвНР на Германия, представяйки го като дилетант

  Френски експерт: Путин е единственият, който е способен да повлияе на Ердоган в Сирия

  Дронът „Ловец“ за първи път през 2020 година ще използва оръжие по време на изпитания

  Разположиха по западните граници на Русия най-новите изтребители

  Екипът на Зеленски е готов да воюва за бялата раса и да подкрепи Холокоста?

  Le Monde: Маршът на националистите в Киев е предупреждение за Зеленски

  Блестяща, безкръвна победа за Сирия и Русия. Новата геополитическа реалност

  Андрей Фурсов: За неизвестните епизоди от управлението на Борис Елцин (Видео)

  Владислав Шуригин: Скок на гребло или уроци по кюрдски



Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!