Алма матер е хит сред шефовете

Публикувано на: 17.02.2014 | източник: Стандарт | автор: Стела Стоянова
Сподели в Svejo.net | Facebook| Последни новини

/Къде да уча?/Рейтинговата система на университетите, която излезе неотдавна, прави доста любопитен разрез на образователната система.

 Тя показва не само къде и как се реализират младите хора, завършили университет, а и как висшите училища се котират сред работодателите, какви са предпочитанията на отличниците и с какви разлики в заплатите започват младите висшисти от различните вузове. Последните данни обаче са леко спорни, тъй като за база се взема информацията на НОИ. Съгласно нея например стоматолозите се оказват с доста нисък доход, защото се осигуряват на минималния за професията осигурителен праг. Друг плюс на рейтинга е, че той може да покаже и дали заплатата, с която започва младият човек, е по-висока или по-ниска от средната за региона.

Ако за дадена длъжност кандидатстват абсолвент от СУ и друг университет, ще бъде предпочетен първият. Кадрите на Алма матер са фаворитите на работодателите, показва рейтингът на вузовете. Най-желани се оказват математиците с диплома от СУ - 91,17% от шефовете са изразили предпочитания именно към тях. 10 от първите 20 места в класацията на компаниите държат все специалности от СУ. Сред тях са история, филология, право, биология, химия и други. Втори в списъка на работодателите обаче са младите актьори и режисьори, които се дипломират в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Нароилите се други факултети в тази сфера очевидно не са сериозен конкурент на държавното театрално училище, защото 90% от театралните шефове твърдо залагат на неговите възпитаници. На трето място са архитектите от Университета по архитектура, строителство и геодезия.

В топ 20 са и Медицинският и Техническият университет с по две специалности, Художествената академия, както и хранителните технолози и агрономите от Пловдив. Интересното е, че в първите 50 се е промъкнал само един частен университет - Нов български, със специалностите си изобразително изкуство и педагогика. Американският университет, чиито възпитаници са в челния списък по високи заплати, не е сред фаворитите на шефовете, което донякъде се обяснява с факта, че много от завършилите го се реализират в чужбина.

Повечето от частните колежи обаче са доста назад в списъка не само по отношение на заплатите на абсолвентите си, но и на престижа сред шефовете. Сред последните в класацията се оказват и онези специалности в държавните университети, които не са били традиционни за тях, а са разкрити под влияние на модните тенденции с идеята за привличане на повече студенти - например икономиката в Аграрния университет, инженерството в Тракийския, театрално и филмово изкуство в Югозападния. Под 1% от работодателите са посочили техните кадри като желани за назначение. Което означава, че биха ги взели на работа, само ако съвсем няма други конкуренти.

Сред студентите престижните университети почти съвпадат с работодателските фаворити - Алма матер е класиран на 12 места от първите 20. Най-престижно в очите на младежите е правото там. Любопитното е, че военните университети, които според класацията дават едни от най-високите заплати в държавата, са събрали под 1% престиж в очите на студентите. От значение обаче е и фактът, че там учат много малко млади хора - общо около 700 в цялата страна.

Най-много у нас са студентите по икономика и администрация - общо 87 000 от около 250 000 студенти. Това на практика означава, че всеки трети студент учи за икономист или администратор, което най-вероятно ще пресити пазара на труда с такива кадри в близките няколко години. Следват ги бъдещите юристи - те са малко над 11 000. В същото време се очертава дефицит на математици - това направление е на четвърто място отзад-напред с едва 500 студенти.
Рейтингът дава и тенденциите за откриване на нови работни места според шефовете. Там фаворит е медицината - 62% от болничните шефове предричат, че страната ще закъса за лекари в следващите 5 години. И в това няма нищо чудно, след като една четвърт от младите доктори вече не се осигуряват в страната. Това най-вероятно означава, че са емигрирали в момента, в който са получили дипломите си. Около половината работодатели заявяват, че ще расте нуждата и от архитекти, психолози, информатици и специалисти по електроника. 39 на сто са на мнение, че от повече специалисти ще се нуждае и туризмът. В същото време обаче има цели университети, в които едва 10-20 % от завършилите туризъм работят по специалността си.

В същото време някои от тези специалности се явяват и в списъка на работодателите за намаляване на нуждата от специалисти - 12% са на мнение, че в близко бъдеще няма да ни трябват толкова много спецове по електроника и автоматика. Интересното е, че според най-много от тях ще спадне гладът за машинни инженери. Една десета смятат, че в повече ще ни дойдат филолозите.

Според рейтинга с най-високи заплати започват информатиците на Алма матер. Много изненадващо е обаче, че при изчисляване на съотношението работна заплата спрямо средния доход в областта с най-високи доходи се оказват пожарникарите. Вероятно в малките населени места с по-нисък среден доход техните заплати доминират. Най-любопитни са разликите в заплатите на завършилите най-добрите и най-слабите университети, които в много от специалностите стигат до три пъти. Така е например в икономика. Двойна разлика има и при младите инженери. Докато випускниците на Техническия започват с 1134 лева месечен доход, инженерните кадри от Аграрния в Пловдив имат стартова заплата 645 лв.

Ветеринарите учат по 50 часа

Бъдещите ветеринари разбиват мита, че най-много се учи в специалност медицина. Те се оказват на първо място по критерия интензивност на обучението, като отделят общо 50 часа на седмица за лекции, семинари и самоподготовка. Медиците са на второ място, като при тях натоварването е средно 44 часа. Следват ги архитекти и стоматолози. Най-малко време отделят за учене младите хора, които следват теория на изкуствата. Те се занимават с подготовката си средно по три часа на ден, като при това си оставят свободен уикенда. Много малко време за обучение се отделя и по специалност спорт, теория и управление на образованието, както и по много желаната администрация и управление. Студентите в последната прекарват над учебниците и в лекционната зала наполовина по-малко време, отколкото един бъдещ ветеринарен лекар.

Заетостта отчасти се дължи и на участието в стажове, които са най-много отново при бъдещите ветеринари и медици. Онези сред тях, които оценяват участието си в стаж като полезно, са над 90%. В същото време най-недоволни от стажуването си се оказват също учещите теория на изкуството. Едва 9% от тях посочват, че по време на практическото си обучение са научили нещо полезно. Приблизително толкова недоволни са и философите, както и математиците. Много трагично е и положението при икономистите - четирима от петима студенти по икономика не смятат, че практиката, която са карали, ги е научила на нещо. С най-ниска оценка за стажа си са математиците и философите на Пловдивския университет.

Отличниците - в Американския

Най-много млади хора с отличен успех влизат в специалност медицина. Ако обаче проследим по университети къде отиват отличниците, то с най-високи оценки от дипломата влизат информатиците в Американския университет. При тях средната оценка, с която приемат, е 5,93. Със същия успех се влиза и в обществени комуникации и информационни науки на този университет. Обяснението вероятно е, че тези специалности учат не много на брой хора - по около стотина в направление. Интересното е, че на трето място се оказва педагогика на обучението в Нов български, където средният успех е 5,91. Веднага след това е администрация и управление в Академията на МВР.

Има обаче и цели специалности, в които се влиза средно с тройка. Такава е например машинното инженерство в Бургаския университет "Асен Златаров". Там 3,73 от дипломата е напълно достатъчно, за да бъдеш приет. 3,83 пък стигат, за да учиш енергетика в Европейския политехнически университет в Перник.


Стани приятел на "Къде да уча?" във facebook и препоръчай на своите приятели


Препоръчваме Ви:



Последни новини

1. Дни на отворените врати в НПМГ - 4 и 5 ноември 2017 година

Уважаеми родители, седмокласници и всички любознателни ученици, съвсем скоро, на 4 и 5 ноември ще се проведат Дни на отворените врати в Националната природо-математическа гимназия “Академик Любомир Чакалов”.

2. Продават дипломи за средно срещу 900 лeва

/Къде да уча?/ Цената на тапиите за висше образование според специалността.
С името на автора на офертата валят и обяви за платена любов


3. Жителство за първолак

/Къде да уча?/ Брат и сестра до седми клас носят повече точки на кандидатите в някои школа

4. Без "Слаб 2" в клас, точки вместо шестици

/Къде да уча?/ Искат връщане на техникумите, настояват психолози да са класни ръководители


5. И езиковите гимназии с прием от пети клас

/Къде да уча?/ София. Езиковите гимназии също ще могат да приемат от пети клас както математическите, заяви председателят на образователната комисия Милена Дамянова. Тази възможност ще залегне в новия образователен закон, тъй като много езикови школа искали да им се позволи ранен прием.

6. Емилия Иванова: Изпит по професията вместо втора матура

/Къде да уча?/ Емилия Иванова е директор на Националната търговско-банкова гимназия, която миналата година отпразнува 100-годишен юбилей. Пред "Стандарт" тя коментира проблемите в професионалните гимназии и перспективите пред техните възпитаници.Копирано от standartnews.com


7. Връщат безплатното висше образование, ако работиш 5 години в България

/Поглед.инфо/ Висшето е на път да стане безплатно, при условие че студентът е теглил заем за следване и остане да работи в България поне 5 г. след завършването си. Това предвижда Стратегията за висше образование, която беше официално представена от служебния образователен министър Румяна Коларова и нейните заместници, пише "Монитор".

8. Очакваме с 8000 по-малко абитуриенти догодина

/Къде да уча?/ Учениците, които ще завършат училище догодина, са с 8000 по-малко от предшествениците си, информира вестник „Монитор“.


9. Експерти и политици обсъдиха образованието на дебат на Стандарт и БАН

/Къде да уча?/ Втората от серията дискусии "Дневният ред на България", организирани от в. "Стандарт" и Българската академия на науките, събра учени, преподаватели, администратори и политици в сградата на БАН. Копирано от standartnews.com

10. Германия иска стаж от кандидат-студенти

/Къде да уча?/ Вече стана традиция около 1/10 от всеки випуск абитуриенти да отива да учи в чужбина. В последните години се очертават и някои любопитни тенденции при кандидатстването, които карат и чуждите университети да променят изискванията към нас.




Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!