Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий"

Описание:

През есента на 1963 г. на историческия и живописен хълм "Света гора" във Велико Търново разтваря врати първият извънстоличен университет, който има за покровители светите братя Кирил и Методий. Наследил просветните и културни традиции на знаменитата Търновска книжовна школа от ХIV век, той се утвърждава като авторитетно висше училище за хуманитарни знания и изкуства, като престижен учебен и научен център. Най-напред той се нарича Висш педагогически институт "Братя Кирил и Методий". Създаден е с Постановление N 162 от 27 септември 1962 г. на ЦК на БКП и на Министерския съвет. Открит е на 15 септември 1963 г. и утвърден с Указ N 395 на Президиума на Народното събрание от 4 август 1964 г. Първите 340 студенти се обучават в четири специалности: Българска филология, Руска филология, История и Изобразителни изкуства. През първата година обучението се осъществява от около 25 редовни щатни преподаватели и асистенти и 10-15 хонорувани професори и доценти от софийски висши учебни заведения и институти на БАН.

 

Сред първосъздателите на Великотърновската Алма матер се открояват ректорът чл.-кор. проф. Александър Бурмов и зам.ректорът проф.д-р Пеньо Русев - двама съмишленици, съратници, приятели, сътворци на едно голямо и трайно историческо дело, каквото е създаването на ново хуманитарно висше учебно заведение през 1963 г. извън столицата. Авторитетни учени и администратори, ревностни привърженици и радетели на всяка нова, градивна и перспективна идея, те подбират първите университетски преподаватели и асистенти, "вербуват" свои колеги от София за "търновската кауза", ръководят и наблюдават преустройството на старите казармени помещения на Света гора в аудитории, семинарни зали и кабинети, съставят учебни планове и програми, комплектуват първите катедри ... Началото, като всяко начало, е трудно. "Важно есть, веднъж да будет начало" - повтарят първосъздателите на Великотърновската Алма матер думите на възрожденеца Софроний Врачански. Защото всички те са обладани от идеята да възродят старите културни традиции на престолния Търновград, да събудят евтимиевския реформаторски и родолюбив дух в своите ентусиазирани студенти.

 

Защото редом до ректора чл.-кор.проф. Александър Бурмов и зам. ректора проф. Пеньо Русев са и останалите първостроители на великотърновското висше училище - все авторитетни представители на българската хуманитаристика по онова време - проф. Георги Димов, проф. Иван Гълъбов, проф. Иван Дуриданов, проф. Станчо Станчев Ваклинов, проф. Христо Данов, проф. Велизар Велков, проф. Страшимир Димитров, проф. Никола Кожухаров, проф. Васил Стоилов, доц. Галина Тагамлицка, доц. Михаил Кац, ст. преп. Димо Минев. До тях застават и новоназначените млади преподаватели и асистенти, спечелили първите конкурси: Александър Терзиев, Ангел Давидов, Блажо Блажев, Виолета Москова, Георги Данчев, Елена Квинто, Иван Буюклиев, Иванка Иванова, Иван Маринов, Маргарита Тачева, Николай Ковачев, Мариета Тончева, Михаил Михайлов, Никола Гелов, Никола Г.Николов, Станьо Георгиев, Янка Николова. Пред ректорското ръководство и целия преподавателски състав стоят две основни задачи, формулирани от проф. Александър Бурмов в словото му при откриването на Висшия педагогически институт на 15 септември 1963 г.: "1. В Института да се подготвят висококвалифицирани специалисти - учители, научни работници и художници; 2. Институтът да се оформи като нов център на българската наука".

 

Създаването и утвърждаването на Великотърновското висше училище е сложен и динамичен процес, в който преподаването и усвояването на хуманитарните знания върви ръка за ръка с активна и продуктивна научноизследователска работа. В ускореното развитие на новия педагогически институт още през първите години учебната работа и обучението на студентите се допълват от значителни национални и международни научни изяви - конференции, симпозиуми, семинари, студентски научни експедиции. Още в самото начало започва издаването на в. "Наука и труд", а през 1964 г. е отпечатан и първият том на годишника "Трудове на Висшия педагогически институт".

 

Паралелно с усвояването на академичните форми и методи на работа и усъвършенстването на учебния процес се появяват първите научни публикации, учебници и монографии, първите защити на дисертационни трудове, първите хабилитации на младите великотърновски преподаватели. В същото време расте броят на специалностите в Института, расте броят на студентите и преподавателите, продължава комплектуването на нови катедри, структурират се първите факултети, изгражда се и се модернизира материално-техническата база. Само след осем години българската общественост и правителството считат, че във Велико Търново са налице предпоставките и условията, които дават облика на един съвременен университет.

С указ на Държавния съвет на НРБ N 586 от 13 октомври 1971 г. Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван в университет. На 14.Х.1971 г. тогавашният председател на Държавния съвет Тодор Живков огласява указа за създаването на Великотърновския университет на многолюдно тържество и връчва символичния ключ на ректора проф. Жельо Авджиев. Това паметно събитие съвпада с организирания международен научен симпозиум послучай 600-годишнината на Търновската книжовна школа, чийто законен и достоен наследник е Великотърновският университет.

През изминалите години Великотърновският университет наистина се утвърди като най-големият държавен университет в България извън столицата, като учебен и научен център с национален и международен престиж. С високо квалифицирания си научно-преподавателски състав, с многообразието от университетски специалности, с добре изградената и съвременно обзаведена материално-техническа база той отговаря на нуждите и задачите за преструктуриране на висшето образование в България, които новото време неотменно налага.


брой посещения: 208525 от 16.03.2006

Стани приятел на "Къде да уча?" във facebook и препоръчай на своите приятели

Българският образователен портал www.kadedaucha.com информира ръководствата на университети, училища, детски градини, фирми и организации, че има възможност да актуализират информацията на портала за техните структури в зависимост от техните желания. Информацията трябва да бъде подготвена съобразно структурата на раздела. Актуализацията на информацията е платена. Пишете ни на адрес: info@kadedaucha.com

Последни новини

1. Дни на отворените врати в НПМГ - 4 и 5 ноември 2017 година

Уважаеми родители, седмокласници и всички любознателни ученици, съвсем скоро, на 4 и 5 ноември ще се проведат Дни на отворените врати в Националната природо-математическа гимназия “Академик Любомир Чакалов”.

2. Продават дипломи за средно срещу 900 лeва

/Къде да уча?/ Цената на тапиите за висше образование според специалността.
С името на автора на офертата валят и обяви за платена любов


3. Жителство за първолак

/Къде да уча?/ Брат и сестра до седми клас носят повече точки на кандидатите в някои школа

4. Без "Слаб 2" в клас, точки вместо шестици

/Къде да уча?/ Искат връщане на техникумите, настояват психолози да са класни ръководители


5. И езиковите гимназии с прием от пети клас

/Къде да уча?/ София. Езиковите гимназии също ще могат да приемат от пети клас както математическите, заяви председателят на образователната комисия Милена Дамянова. Тази възможност ще залегне в новия образователен закон, тъй като много езикови школа искали да им се позволи ранен прием.

6. Емилия Иванова: Изпит по професията вместо втора матура

/Къде да уча?/ Емилия Иванова е директор на Националната търговско-банкова гимназия, която миналата година отпразнува 100-годишен юбилей. Пред "Стандарт" тя коментира проблемите в професионалните гимназии и перспективите пред техните възпитаници.Копирано от standartnews.com


7. Връщат безплатното висше образование, ако работиш 5 години в България

/Поглед.инфо/ Висшето е на път да стане безплатно, при условие че студентът е теглил заем за следване и остане да работи в България поне 5 г. след завършването си. Това предвижда Стратегията за висше образование, която беше официално представена от служебния образователен министър Румяна Коларова и нейните заместници, пише "Монитор".

8. Очакваме с 8000 по-малко абитуриенти догодина

/Къде да уча?/ Учениците, които ще завършат училище догодина, са с 8000 по-малко от предшествениците си, информира вестник „Монитор“.


9. Експерти и политици обсъдиха образованието на дебат на Стандарт и БАН

/Къде да уча?/ Втората от серията дискусии "Дневният ред на България", организирани от в. "Стандарт" и Българската академия на науките, събра учени, преподаватели, администратори и политици в сградата на БАН. Копирано от standartnews.com

10. Германия иска стаж от кандидат-студенти

/Къде да уча?/ Вече стана традиция около 1/10 от всеки випуск абитуриенти да отива да учи в чужбина. В последните години се очертават и някои любопитни тенденции при кандидатстването, които карат и чуждите университети да променят изискванията към нас.




Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!