Първо СОУ "Пенчо Славейков"-София

Описание:

Първо СОУ "Пенчо Славейков"-София Историята на първо СОУ "Пенчо Славейков" 1во СОУ "Пенчо Славейков" е правоприемник на създадената преди 125 години Софийска класическа гимназия. Това е второто средно училище създадено в България, след Априловската гимназия. Непосредствено в първите години след Освобождението начело на Дирекцията на просвещението и духовните дела застава известният български учен, историк и общественик Марин Дринов. Той полага големи усилия, за да възстанови съществуащите от по-рано училища и да създаде нови. В изпълнение на своя план за изграждане на учебното дело в България и за да се задоволи нуждата от по-високо образовани хора Марин Димитров открива класически и реални гимназии. Изработват се и "Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България". Точка първа гласи "Гимназията има за цел да даде общо образование на постъпилите в нея юноши и да ги подготви за постъпване в университета, политехниката и други специални заведения". Според временните правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на гимназията. Откриването на Софийската класическа гимназия се възлага на софийския окръжен инспектор на народните основни училища - Йосиф Ковачев. С телеграма от 25.11.1878 г. и рапорт от 26 същия месец, той долага на Марин Дринов, че е намерил четири класни стаи в зданието на главното училище за помещение на гимназията. Откриването на гиназията закъснава главно поради липса на достатъчно подготвени хора за учители и директор. През месец ноември 1878 година отделът на народното просвещение и духовните дела назначава инспектор Георги Стаменов за директор на Софийската класическа гимназия. Това дава възможност да започнат редовните учебни занятия. Откриването на училището става на 07.01.1879 година. В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия е записано: "Софийската класическа гимназия е отворена на 07.01.1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов." След два дни, на 09.01.1879 започват редовните занятия. Те се водят от девет часа сутринта до 14 часа. Първоначално се откриват само първите два класа на гимназията. В първи клас се записват 76 ученика, разпределени в две парарелки, а във втори клас - 35 ученика. Учебните занятия се водят на втори етаж на Главното народно училище, което се намирало в двора на църквата "Св. Неделя" на площад "Св. Неделя". Доктор Иван Кацаров - ученик от първия випуск на гимназията си спомня: "На първо място тя се отвори в тогавашното Софийско народно училище, находящо се в двора на храма "Св.Неделя", като трите класа на Народното училище се превърнаха в два класа на Софийската класическа гимназия, по-възрастните и по-силните ученици съставиха втори клас, а останалите ученици от класовете на народното училище съставиха първи клас на гимназията". Изключително трудно се работи през първите години след Освобождението. Учителите се сблъскват с големи затруднения - негодни помещения, липса на учебници и учебни помагала,ученици от най различна възраст и с различна подготовка. В учебния план се включва изучаването на граматика, математика, история, география, закон божи, латински език, западен език (немски или френски), чертане. Независимо, че след първите години от Освобождението остро се чувства нуждата от добър преподавателски кадър, първите учители в Софийска класическа гимназия притежават добра подготовка и солидно за времето си образование. Това са: Димитър Македонски, получил своето образование в Цариградското училище на Кутучешме, преподавал по български език и френски език в трите парарелки, Тончо Маринов - получил образованието си в Габровската гимназия - преподавател по аритметика и закон божи, Димитър Шурбанов - получил образованието в Цариградския лицей - учител по чертане, география и краснопис, директорът Георги Стаменов - Историко-филологическия факултет в Москва - преподава латински език и история. Учителският колектив заедно с директора наброява само 4 души. Първата учебна година е много кратка - пет месеца и половина - от 09.01.1879 година до 20.06. с.г. По нареждане на Отдел народно просвещение тя завършва с публични годишни изпити. Но поради постоянното влизане и излизане на посетителите през време на изпита, той не се провежда спокойно и по настояване на директора се променя. Броят на постъпилите в началото на учебната година е 111, а до края остават 90 ученици. От тях в по-горен клас преминават по- малко от половината - 43 ученици. За този лош резултат в годишния отчет директорът посочва следните причини: "1.Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България. 2.Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано. 3.Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности." Така при изключително трудни условия, при липсата на достатъчно учителски персонал, на учебници и учебни помагала започва съществуването на Софийска класическа гимназия. В началото на 1879/1880 година се открива трети клас, а след това постепенно в началото на всяка следваща година се откриват и други класове. През учебната 1883/1884 година се открива и последният седми клас. Ежегодно се увеличава броя на учениците и парарелките. Започнала с 111 ученика разпределени в 3 парарелки, в началото на 1886/1887 година в гимназията постъпват 606 ученика, разпределени в 15 парарелки. До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата. Въпросът до реалното и класическо обарзование се отнася именно до избора на учебни предмети и тяхното разпределение. Тук се проявяват две противоположни мнения. Едни мислят, че гимназиалното образование трябва да бъде реално като се даде предимство на следните предмети - живи езици, математика, рисуване - предмети, които имат по - голяма връзка с обществения живот и природата. Други защитават мнението, че образованието трабва да бъде класическо. При него широко е застъпено обучението на класически езици. За удовлетвението на справедливите искания на софийските жители, в началото на учебната 1886/1887 година се открива реален отдел и то само 4 клас, с което от 01.01.1887 година гимназията добива името Софийска класическа и реална гимназия. В края на учебната 1883/1884 година се провежда първия зрелостен изпит в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са допуснати 8 ученика, от които 7 получават свидетелство за зрелост. Липсата на удобна зграда, постоянното местене на гимназията, дефицитът на учебници и големия брой ученици до голяма степен затрудняват нормалната учебна работа през първите години от съществуването на Софийската класическа гимназия. Много от учениците поради недостиг на средства не могат да изкарат пълния курс на обучение. Затова през 1881 година е приет и започва да се прилага Закон за раздаване на пособия,стипендии и помощи, чрез които се стимулират учениците. В първите години след Освобождението се чувства остра нужда от добре подготвени учители. Липсват достатъчно преподаватели с по-високо образование, с по-висока научна и педагогическа подготовка, каквито изискват новите нужди за образование след Освобождението. Тук, в единствената в София мъжка гимназия по онова време, старателно се подбира учителския персонал, работят и упражняват учителската си професия хора, които по-късно ще станат известни на цяла България. Това са хората, поставили училището на здрави основи, издигнли неговия авторитет и утвърдили името му.

брой посещения: 16566 от 13.01.2007

Стани приятел на "Къде да уча?" във facebook и препоръчай на своите приятели

Българският образователен портал www.kadedaucha.com информира ръководствата на университети, училища, детски градини, фирми и организации, че има възможност да актуализират информацията на портала за техните структури в зависимост от техните желания. Информацията трябва да бъде подготвена съобразно структурата на раздела. Актуализацията на информацията е платена. Пишете ни на адрес: info@kadedaucha.com

Последни новини

1. Какво е да учиш в Германия и кои са специалностите, които българските студенти предпочитат?

Интервю с Ели Тончева - управител на консултантска агенция за образование и езиково обучение в чужбина „Едланта“.

2. Дни на отворените врати в НПМГ - 4 и 5 ноември 2017 година

Уважаеми родители, седмокласници и всички любознателни ученици, съвсем скоро, на 4 и 5 ноември ще се проведат Дни на отворените врати в Националната природо-математическа гимназия “Академик Любомир Чакалов”.


3. Продават дипломи за средно срещу 900 лeва

/Къде да уча?/ Цената на тапиите за висше образование според специалността.
С името на автора на офертата валят и обяви за платена любов

4. Жителство за първолак

/Къде да уча?/ Брат и сестра до седми клас носят повече точки на кандидатите в някои школа


5. Без "Слаб 2" в клас, точки вместо шестици

/Къде да уча?/ Искат връщане на техникумите, настояват психолози да са класни ръководители

6. И езиковите гимназии с прием от пети клас

/Къде да уча?/ София. Езиковите гимназии също ще могат да приемат от пети клас както математическите, заяви председателят на образователната комисия Милена Дамянова. Тази възможност ще залегне в новия образователен закон, тъй като много езикови школа искали да им се позволи ранен прием.


7. Емилия Иванова: Изпит по професията вместо втора матура

/Къде да уча?/ Емилия Иванова е директор на Националната търговско-банкова гимназия, която миналата година отпразнува 100-годишен юбилей. Пред "Стандарт" тя коментира проблемите в професионалните гимназии и перспективите пред техните възпитаници.Копирано от standartnews.com

8. Връщат безплатното висше образование, ако работиш 5 години в България

/Поглед.инфо/ Висшето е на път да стане безплатно, при условие че студентът е теглил заем за следване и остане да работи в България поне 5 г. след завършването си. Това предвижда Стратегията за висше образование, която беше официално представена от служебния образователен министър Румяна Коларова и нейните заместници, пише "Монитор".


9. Очакваме с 8000 по-малко абитуриенти догодина

/Къде да уча?/ Учениците, които ще завършат училище догодина, са с 8000 по-малко от предшествениците си, информира вестник „Монитор“.

10. Експерти и политици обсъдиха образованието на дебат на Стандарт и БАН

/Къде да уча?/ Втората от серията дискусии "Дневният ред на България", организирани от в. "Стандарт" и Българската академия на науките, събра учени, преподаватели, администратори и политици в сградата на БАН. Копирано от standartnews.com




Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!