Проблем е влошаването на медийната среда и увеличение на автоцензурата в медиите поради корпоративен и политически натиск. Корупцията продължава да бъде пречка пред възможностите на правителството и подкопава общественото доверие в съдебната система и другите държавни институции, алармира Държавният департамент на САЩ.
Регистрирани са и големи забавяния в съдебната система; доклади за злоупотреби с подслушването; насилие и дискриминация срещу жени; насилие срещу деца; антисемитски вандализъм; дискриминация срещу членове на ромското и турското етнически малцинства; трафик на хора; дискриминация срещу лица с увреждания, срещу лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални лица (ЛГБТ), както и тези с ХИВ/СПИН, се казва в доклада.
Маргинализацията на ромското малцинство остава най-неотложният проблем във връзка с правата на човека в Българи, се посочва в документа. Други проблеми с човешките права са малтретирането на затворници и задържани лица, тежките условия в затворите и местата за задържане, включително тяхната пренаселеност.
Правителството предприе стъпки за съдебно преследване и наказване на длъжностните лица, които са извършили нарушения както в службите за сигурност, така и на други места в администрацията. Въпреки това неговите действия са недостатъчни и безнаказаността е проблем, подчертават от Държавния департамент.
Парламентарната подкомисия, контролираща използването на специалните разузнавателни средства (СРС), съобщи, че СРС-та са били използвани 13 624 пъти през 2011 г. Правителството е използвало едва 747, или 5 на сто от поисканите СРС, като доказателства в съда. Неправителствени организации коментираха, че използването на закона е превърнало СРС-тата от изключителен в общоприет инструмент, пише още в доклада.
Той припомня, че законът в България разрешава свобода на словото и пресата, но въпреки това има съмнения за корумпиране на медийната среда поради корпоративно и политическо напрежение, комбинирано с нарастващата концентрация на собственици на медии, което уврежда плурализма на медиите.
Докладът на Държавния департамент сочи и че български печатни и електронни медии са били критикувани на държавно и международно ниво за липсата на яснота около собствеността и финансирането си, както и за поддаване на икономическо и политическо влияние. През юни предполагаем запис от частна среща на един от собствениците на "Медия Груп България Холдинг", Любомир Павлов, го изобличи да признава, че е използвал медийните си ресурси, за да държи курса на политически решения. Павлов не отрече, че на записа е неговият глас, но заяви, че думите му са взети от контекста, припомня документът.
Имаше съобщения от журналисти, че политически партии, включително членове на управляващата, са оказвали натиск върху медии и са застрашавали да разрушат бизнеса им, ако публикуват определени материали, което също е довело до автоцензура.
Българската конституция и законодателството забраняват изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Въпреки това в страната имаше спорадични съобщения за държавни служители, използващи унизително отношение. Неправителствени организации заявяват, че властите невинаги разследват добре твърденията за полицейско насилие.
Правозащитните организации съобщават, че в повечето арести, разположени извън големите градове, липсва достъп до медицински услуги и продължават да твърдят, че властите не са правили медицинските прегледи на задържаните след доклади за полицейско насилие над тях и че рядко биват наказвани провинилите се полицейски служители.
Условията в повечето затвори са сурови, състоянието на санитарните помещения, отопление и вентилация са незадоволителни, се казва още в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ.