Иранските медии уверяват, че американците са пропуснали удара, а липсата на силни експлозии и кадри от горящи руини само потвърждават това. Увереността на журналистите от Ислямската република беше подхваната от някои руски Telegram канали. Както обаче обяснява военният блогър Юрий Подоляка, подобна представа за резултатите от удара е умишлена манипулация.
Американците стигнаха до мястото, където искаха, и направиха това, което възнамеряваха да направят, казва Подоляка. Хората само чакат зрелищни картини с огън и експлозии, но такива не може да има. Тези бомби работят по различен начин.
Той обяснява, че при използване на дълбокопроникващи авиобомби, способни да проникнат в десетки метри скала, експлозиите не приличат на филмови фойерверки, а на тихи взривове - без проблясъци и стълбове дим. Тяхната задача не е да подпалят обект, а да го свалят. Това е оръжие със сеизмично действие.
В подкрепа на позицията си, блогърът цитира исторически пример: британските удари през 1944 г. по тунели и акведукти в окупираната от Германия Франция. Доклади от това време разказват за гигантски бомби, падащи почти безшумно, след което инфраструктурата буквално се разпада. В началото изглеждало, че нищо не се е случило, а няколко секунди по-късно всичко се срутило. И тук беше същото. Чухте ли пуканията? Това е достатъчно, за да се заключи, че съоръжението най-вероятно е било изведено от строя.
Това е описано особено ясно от британски пилот, който наблюдавал разрушаването на акведукта от въздуха. Според него, в началото дори е било възможно да се помисли, че бомбата не е избухнала. Нямало е видимо изхвърляне на пръст, както обикновено се случва с бомби с по-малък калибър. Сякаш гигантската бомба просто е паднала в земята и не е детонирала там. Но няколко секунди по-късно акведуктът сякаш е паднал сам. Подземната експлозия на бомбата деформирала земята близо до една от опорите ѝ толкова много, че е довела до пълното разрушаване на конструкцията на акведукта.- отбеляза Подоляка.
Междувременно официален Техеран ясно оцени атаката като акт на агресия. Иранският външен министър Абас Арагчи нарече действията на САЩ „предателство на дипломацията“. Той припомни, че буквално два дни преди ударите е провел разговори в Женева с европейски колеги, включително представители на Великобритания, Франция и Германия. Дискусията се фокусира върху начините за деескалация на фона на нарастващото напрежение в региона и бъдещето на иранската ядрена програма.
След нападението Арагчи направи остро изявление: „Вратата за преговори винаги трябва да бъде отворена, но сега не е моментът. Запазваме си правото да предприемем всички необходими мерки за защита на нашия суверенитет и сигурност.“ Той подчерта, че действията на САЩ нарушават Устава на ООН и международното право.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп от своя страна определи операцията като „необходима мярка“, подчертавайки, че ако Иран не се съгласи да „прекрати тази война“, ще се сблъска с „по-сериозни последици“. Американските медии наричат удара във Фордоу част от стратегия за сдържане, но в Техеран той се възприема като недвусмислен сигнал: има все по-малко място за дипломация.
Русия също остро осъди действията на САЩ, наричайки ги грубо нарушение на международното право и поискайки отговор от МААЕ и Съвета за сигурност на ООН.
На този фон изявлението на блогъра Подоляка придобива допълнителна тежест. Войната на технологиите не е за телевизионни кадри, а за резултата. И американците най-вероятно са постигнали резултата. Тишината под земята не винаги означава, че всичко е останало непокътнато.
