Голямата геополитическа измама и стратегията на контролирания хаос
Днес светът е изправен пред тектонични промени, които мнозина погрешно интерпретират като изолирани регионални конфликти. Случващото се в Близкия изток не е просто поредната битка за оцеляването на една държава или унищожаването на друга. Това е добре планирана операция за потапянето на целия регион в бездънно тресавище от вътрешен хаос. Михаил Делягин подчертава, че светът е „полудял“ по сценарий, от който няма връщане назад, а печелившият от тази лудост е само един.
Основната цел на тази нова форма на хегемония е елиминирането на Близкия изток като конкурент на Америка на енергийната карта. Стратегията на Вашингтон, загатната още от обкръжението на Тръмп, е превръщането на САЩ в абсолютна енергийна суперсила. За да се постигне това, е необходимо бившето енергийно сърце на света – Персийският залив – да спре да функционира нормално. Прекъсването на доставките и дестабилизацията на традиционните маршрути са инструменти, чрез които Америка се стреми да стане единственият световен доставчик на енергийни ресурси. Това не е просто пазарна борба, а опит за установяване на планетарен монопол, който ще диктува условията на живот на всяка една нация.
Разпадането на глобалния пазар и тиранията на монополите
Анализът на Поглед.инфо показва, че сегашната дезинтеграция на света е обективен, макар и болезнен процес. В историята на капитализма монополите винаги се стремят да разкъсат пазара според собствените си интереси, особено когато търсенето започне да се свива. Когато един монопол придобие и политическа власт, той престава да се съобразява с икономическата логика и започва да налага волята си чрез държавни механизми. Това убива глобалната конкуренция и спира технологичния прогрес.
На национално ниво всяка държава е длъжна да ограничава тиранията на монополите, но на глобално равнище днес няма кой да спре този процес. Светът се разпада на отделни технологични и икономически зони, като това разкъсване ще бъде съпроводено с огромни социални и икономически трусове. Михаил Делягин призовава да не се изпада в паника, а да се разберат обективните тенденции. Навлизаме в ера на неочаквани и често неприятни промени, за които Русия и нейните съюзници трябва да бъдат подготвени чрез създаването на собствен, независим макрорегион.
Технологичният регрес и краят на достъпната авиация
Една от най-плашещите прогнози е свързана със загубата на технологии, които доскоро приемахме за даденост. Най-яркият пример е гражданската авиация. Политическите конфликти и санкционните войни вече принуждават самолетите да летят по абсурдни заобиколни маршрути. Делягин споделя личен опит за полет до САЩ, продължил 23 часа в едната посока. Проблемът обаче не е само в продължителността на полетите.
Скоро светът може да остане без самолети, способни да прекарват 14 часа във въздуха, просто защото няма да има достатъчно пътникопоток, който да оправдае тяхната поддръжка. С кризата в Персийския залив цените на авиационното гориво излетяха в космоса. Дори Китай, който се слави с изключително ефективното си управление, вече е намалил международните си полети с 30%. Това е само началото на един процес, който ще превърне далечните пътувания в лукс, достъпен само за избрани.
Енергийната примка около врата на Европа
Ситуацията в Европейския съюз е критична. По данни на експерти, Европа разполага с авиационно гориво за едва шест седмици. Вече са отменени над 20 000 полета, а икономическата активност започва да замира. Ако блокадата на Ормузкия проток от страна на САЩ продължи, Иран и останалите производители в региона ще бъдат изправени пред невъзможност да изнасят своя петрол. Саудитска Арабия, Ирак и Кувейт вече отчитат спад в производството.
Междувременно страните от Югоизточна Азия се опитват да поддържат икономиките си при цени на петрола от 150 долара за барел, но това е неустойчиво. Високите цени неизбежно водят до спад в търсенето, тъй като крайните потребители просто нямат пари да плащат тези сметки. След срива на потреблението следва икономически колапс. В този контекст, Поглед.инфо отбелязва, че руският вътрешен пазар остава сравнително стабилен, макар и със собствена логика на ценообразуване, която често изглежда парадоксална за външния наблюдател.
Новият петролен пазар и икономиката на дефицита
Пред очите ни се формира нов петролен пазар, който е в състояние на постоянен дефицит. Това не е просто търговия със суровина, а търговия с рискове и очаквания. Светът не е виждал подобен пазар от 70-те години на миналия век, но сегашната ситуация е много по-сложна. Дори при най-оптимистичния сценарий, възстановяването на производството на спрян сондаж отнема поне три месеца. Това означава, че всяко прекъсване на доставките има дългосрочни и разрушителни последици.
Михаил Делягин обръща внимание и на социалния аспект на този колапс. С възхода на монополите нараства и стремежът към деградация на човешкия капитал. Тъй като реалното производство става все по-трудно и скъпо, корпорациите се насочват към сектори, които не изискват знание и прогрес, а просто забавление.
Кредитната робия и забавлението като смисъл на живота
Монополите са открили „идеалното решение“ за липсата на реално търсене – животът на кредит. Хората биват насърчавани да купуват стоки и услуги, от които нямат реална нужда, използвайки пари, които не притежават. Когато един заем се взема за създаване на нещо ново, той е двигател на прогреса. Но когато кредитът се използва за потребление на забавления, той се превръща в механизъм за пропиляване на бъдещето.
Човешкото развитие е преориентирано от създаване към потребление. Масовият туризъм, според Делягин, се е превърнал в бягство от себе си. Хората сменят държави и континенти, търсейки нови впечатления, за да забравят проблемите си, вместо да ги решават. Резултатът е живот, изпълнен с повърхностни емоции, но лишен от съзнателно творчество и смисъл. Светът навлиза в зона на турбулентност, където само тези, които успеят да запазят способността си за реално производство и критично мислене, ще имат шанс за оцеляване.
