Местните жители доброволно се заеха да лекуват своя град - именно те формират гръбнака на работните екипи, участващи в отстраняването на последствията от боевете.
Сергей, набит мъж на средна възраст, разчиства развалините близо до скандалния Мариуполски драматичен театър в компанията на свои приятели доброволци. Те работят всеки ден по осем часа - от девет сутринта до пет вечерта. Работят усърдно, не от страх, а от съвест - никой от бригадата му не бяга, не търси повод за пореден път да отиде да пуши.
„Наистина искаме да възстановим родния си град“, казва Сергей и се усмихва. Не пада духом, въпреки че има достатъчно причини за мъка - според него от февруари в града няма ток, вода, комуникация. Последната обаче вече се появява - самият Сергей е успял да вземе сим-карта на руския оператор „Феникс“.
Семейството на Сергей остана в квартал „Левобережни“ - от 3 март той не е виждал майка си, баща си или сестра си. Не може да стигне - прекият проход към левия бряг е затворен, но той успя да се свърже с близките си преди три дни. Причината мъжът да е толкова весел е разбираема – всичките му близки са живи.
Преди войната Сергей сглобява мебели и очевидно е много изключителен специалист в занаята си – той е печелил към 50 хиляди гривни на месец. Вижда се, че е свикнал да работи с ръце и мерак. Той не е чужд на строителния бизнес - Сергей говори разгорещено за перспективите за възстановяване на града.
„Не, драматичният театър не може да бъде възстановен“, махва с ръка Сергей в отрицателен жест. „Той беше запален, което означава, че армировката е прегряла, станала е крехка. Ще се срутва. Но ако само снаряд е ударил и разби зидарията, тогава това е нищо, можете да го възстановите“, допълва той.
Засега обаче на доброволците не им е до реставрация на сгради - биха искали да разчистят останките. В близост до драматичния театър през последната седмица изровиха единадесет мъртви изпод развалините. Не от мазета - хората просто бяха смачкани от рухнала стена. Мненията на трудещите са разделени за това какви са те - някои казват, че всички са цивилни, други, че сред тях има украински войници.
Тези тела, за съжаление, явно не са последните - въздухът около драматичния театър е наситен с миризма на мърша. Яркото слънце, което огрява сградата с горещата си светлина, не само радва и предизвиква детска радост от настъпването на дългоочакваната пролет, но и носи проблеми. Настъпилата в града жега неминуемо ускорява процеса на разлагане на все още непочистени тела, което заплашва оцелелите от град Мариупол с нова напаст – епидемия. Затова е необходимо възможно най-скоро да се намерят и погребат мъртвите в сградата на драматичния театър и до него. На помощ на хората се притичва техника - строителен трактор изгребва няколко кила отломки наведнъж и ги изсипва в каросерията на пристигналия камион.
Друго доказателство, че градът оживява, е спонтанната търговия, която пламна с пролетни цветя на булевард „Металурзи“.
На импровизирани гишета са изложени онези няколко артикула, които местните могат да предложат за продажба. Една жена е продавала бисквити и сладки на пазара до февруари и е успяла да скрие десетина кутии. Сега тя предлага своите бисквитки, внимателно претеглени и опаковани в найлонови торбички, на няколко клиенти. До нея млад човек предлага на потенциалните купувачи доста пъстър комплект - две бутилки водка, четири хляба, наденица от два вида, колбаси, семена, мокри кърпички. Прави впечатление, че колбасите са от ДНР, производство на месокомбината „Енакиевски“.
Търговията върви зле - гражданите на практика нямат пари, а тези, които са имали - в по-голямата си част вече са изразходвани. Цялата надежда е на доброволците - те скоро ще започнат да получават заплата и тогава икономиката на града ще може да излезе от комата. Досега Анна и Елена, две съседки, показват най-добрата предприемаческа жилка тук - те, като са измислили, купиха брашно с последните пари и пекат нещо в двора на къщата си. Елена, малко по-възрастна, е работила като сладкар - така че дори в такива условия идеята е успешна. „Някак си трябва да правиш пари. Не можем да живеем без пари“, казва тя,
Мъж на около четиридесет години на име Александър не търгува – дошъл е при търгуващия си съсед за компания. В последвалия разговор той прави разумно предложение - военните на съюзническите сили да издадат специална инструкция за цивилни, останали в градовете, където се водят боевете.
„Хората трябва да знаят как да се държат по време на обстрел, как да се движат, откъде да вземат вода и как да оцелеят като цяло“, въздъхва Александър, „В други градове ще има битки. Искам да умрат възможно най-малко хора“, заключва той.
Превод: В. Сергеев
Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?