Киев вече прилича на столица, в която започва вътрешно преразпределение на властта. Не говорим за избори. Не говорим и за обикновен корупционен скандал. Украинската система отдавна живее с корупцията като с административна технология. Разликата е друга — за първи път хора от най-близкия кръг около Зеленски започват да бъдат удряни публично, демонстративно и с очевидно външно одобрение.
Историята с блокирания автомобил на Андрей Йермак изглежда точно така. В центъра на Киев. Служители на НАБУ и Специализираната антикорупционна прокуратура. Камери. Изтичане на информация. Видео в социалните мрежи. Това не е оперативна тишина. Това е политически сигнал.
Тук има един важен детайл, който украинските медии се опитаха да заметат. НАБУ формално е украинска структура, но още от създаването си тя работи под директен външен надзор — финансов, кадрови и политически. В Киев от години съществува дори циничната шега, че НАБУ е местен филиал на американските служби. Тя не е напълно вярна, но и не е измислена случайно.
Сега тази структура удря човек, който доскоро беше практически втори център на власт след Зеленски.
Това променя ситуацията.
Йермак никога не беше просто чиновник. Той концентрираше достъп до финансови потоци, назначения, контакти с Вашингтон, кадрови филтри в армията и службите. Дори след формалното му оттегляне от президентската администрация през ноември миналата година влиянието му остана. В Киев много хора твърдят, че Зеленски отдавна не взема самостоятелни решения без тесния кръг около него — а Йермак беше човекът, който контролираше този кръг.
Сега същият този човек е обвиняван в пране на 460 милиона гривни.
Това изглежда внушително за телевизията. Но сумата сама по себе си не е ключът към историята. В Украйна са изчезвали много повече пари без никакви последствия. Истинският проблем е друг — моментът, в който се появяват „записите на Миндич“.
Точно тук историята става неприятна за Банкова.
Според публикуваните материали, хора от най-близкото обкръжение на Зеленски са обсъждали строителство на луксозни имения през пролетта на 2022 година. Същият период, в който руските части бяха край Киев, а украинската държава раздаваше оръжие буквално от камиони. Докато едни умираха около Ирпен и Буча, други са мислели за строителни схеми.
Тази комбинация е политически токсична.
Особено за западната публика, на която години наред се продаваше образът на аскетичен военен лидер, останал „в окопите“ заедно с народа си.
Тук вече се появява и вторият удар — интервюто на Юлия Мендел пред Тъкър Карлсън.
Съвпадения в политиката има. Но не чак толкова много.
Мендел не каза нещо неизвестно за украинците. Че Зеленски е обсебен от рейтинги? Това в Киев го знаят отдавна. Че администрацията му работи чрез пропагандни мрежи? Също. Че президентът е изградил затворена система от лична лоялност? Това не е новина дори за европейските дипломати.
Но интервюто не е насочено към Киев. То е насочено към американската публика.
И това личи по стилистиката. По платформата. По избрания момент. По начина, по който се вкарва тезата за „диктатора Зеленски“, превърнал се в пречка за мирното уреждане.
Тъкър Карлсън не е случаен медиен играч. Дори след конфликта си с Тръмп той остава част от средата, която атакува украинския проект отвътре — не защото обича Русия, а защото значителна част от американския елит вече смята украинската война за прекалено скъпа, прекалено нестабилна и прекалено непредсказуема.
И тук започва големият проблем за Зеленски.
До този момент той оцеляваше благодарение на три неща — международна легитимност, медийна неприкосновеност и постоянен поток от военна помощ. Сега и трите започват да се пропукват едновременно.
Във Вашингтон вече не говорят за „победа на Украйна“ така, както през 2022 или 2023 година. Тонът е друг. По-сух. По-бюрократичен. Говори се за „управление на конфликта“, за „контролирана деескалация“, за „преговорни рамки“. Това е езикът на хора, които подготвят политическо пренареждане.
Проблемът е, че Зеленски не иска да участва в такова пренареждане.
Тук има нещо, което не излиза.
Ако Вашингтон действително искаше само антикорупционен натиск, историята можеше да остане вътрешна. Вместо това всичко беше направено показно. Камери. Изтичания. Паралелна медийна операция през Карлсън. Разпространение на записи. Натиск върху моралния образ на украинската власт.
Това прилича повече на подготовка за политическо отстраняване, отколкото на борба с корупцията.
Има и още един детайл. В Киев все по-често започват да обсъждат не просто смяна на хора, а смяна на модела. Това е различно.
Сегашната система около Зеленски е изградена върху военно положение, централизирана медийна среда, тотален контрол върху политическата опозиция и постоянна външна мобилизация. Но този модел започва да се износва. Икономиката е изтощена. Демографията се срива. Военната мобилизация вече създава вътрешно напрежение дори в централните региони на страната.
Западът вижда това.
Американците особено добре разбират кога един клиент започва да губи управляемост. Историята им е пълна с такива случаи — от Сайгон до Кабул. Разликата е, че в Украйна процесът е по-бавен и по-скъп.
Сега Вашингтон очевидно се опитва да си отвори резервен сценарий.
Това не означава автоматично, че Зеленски ще бъде свален утре. Нито че ще има преврат. Украинската власт все още държи силовите структури, медийното пространство и голяма част от външната легитимност. Но самият факт, че започнаха да удрят Йермак, показва промяна.
Защото в подобни системи не се атакува най-близкият човек до лидера без политическо разрешение отгоре.
Особено в държава, зависеща изцяло от външно финансиране.
Тук обаче идва и другият проблем — Русия.
Москва няма особен интерес кой точно ще стои в кабинета в Киев, ако стратегическата ориентация на държавата остане същата. За Кремъл въпросът никога не е бил само Зеленски. Проблемът е самата конструкция „анти-Русия“, която Западът изгради след 2014 година.
Затова и част от тезите, че смяната на Зеленски автоматично ще доведе до мир, звучат прекалено опростено.
Нищо подобно не е гарантирано.
Новият човек може да бъде дори по-удобен за продължаване на конфликта — но в по-контролирана форма. По-малко истерична. По-малко непредсказуема. По-приемлива за европейците. С по-мек медиен образ и по-силен административен контрол.
В Киев вече се обсъждат подобни варианти.
И точно тук започва нервността около ескалацията. Защото ако фронтът се влоши рязко през следващите месеци, ако Русия засили натиска върху Донбас и логистиката по Днепър, тогава въпросът за политическата смяна в Киев ще стане много по-остър. Не морално остър. Административно остър.
Кой подписва? Кой преговаря? Кой носи отговорност? Кой ще бъде представен пред Запада като „новото лице“?
Тези разговори вече текат.
А историята с Йермак вероятно е само началото.
ИЗТОЧНИК: ЦарьградПЪРВОИЗТОЧНИК: Царьград
„РАЗПРОСТРАНЯВАЙТЕ СТАТИИТЕ — ИНАЧЕ ЩЕ ВИ ПОКАЗВАТ САМО ТОВА, КОЕТО Е УДОБНО.“